Определение № 8613 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5944/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез юрк. Корфонозова, срещу определение № 1603 от 30.04.2024 г. по КАНД № 370/2024 г. на Административен съд – Плевен, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на процесуалния закон, поради липса на законоустановено основание за спиране на производството. Сочи, че правилата за обжалване на електронен фиш, уреди в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), не предвиждат процедура за спиране на производството. Аргументира становище за неприложимост на разпоредбата на чл. 144 от АПК в касационните производства по ЗАНН, съответно за неприложимост и на нормата на чл. 228 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Счита, че в процесния спор приложение намира разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, според която за производства по касационни жалби пред административен съд, приложими са разпоредбите на Наказателно-процесуален кодекс (НПК). Твърди, че производството се спира единствено от съда, който е отправил преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), като се позовава на разпоредбата на чл. 488, ал. 1 от НПК. В тази връзка излага доводи, че съдът трябва да изследва всички релевантни факти по делото, тъй като обстоятелството, че СЕС е сезиран с преюдициално запитване по друго дело, не дава възможност същото автоматично да се използва като единствено основание за спиране на производството. Освен това излага, че с решението на СЕС не се разрешава правен спор със силата на присъдено нещо и не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. Иска отмяна на оспорения акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – ЕТ „Н.-Н. К.-С. К.“, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите в частната жалба, намира същата за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на ЕТ „Н.-Н. К.-С. К.“, срещу решение № 101 от 22.02.2024 г., постановено по АНД № 17/2024 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърден електронен фиш № 8504338304, издаден от АПИ, с който на едноличния търговец на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева. За да издаде оспорения съдебен акт съдът е установил, че във връзка с други дела за идентични нарушения, е налице относимо преюдициално запитване, по което е образувано дело С-61/2023 г. на СЕС. Посочил е, че преюдициалният въпрос е формулиран в определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. Въпросът се състои в това: „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване на заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компесаторна такса“.“ Съдът е приел, че формулираният в преюдициалното запитване правен въпрос има значение за решаването по същество на правния спор по делото и с оглед правилното приложение на процесуалния и материалния закон, същото следва да бъде спряно до произнасянето на СЕС по дело С-61/2023 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим с оглед препращането на чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 228, във връзка с чл. 144 от АПК. Определението е правилно. Според нормата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета „Касационно производство“ на АПК. Разпоредбата на чл. 144 от АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съд“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима, както за първоинстанционното, така и за касационното производство. Съгласно посочената норма за неуредените в този дял въпроси, а именно Дял Трети „Производства пред съд“, Глава Девета „Общи разпоредби“, се прилагат разпоредбите на ГПК. С оглед изложеното необосновани са оплакванията на частния жалбоподател за неприложимост на разпоредбите на чл. 228 и чл. 144 от АПК както и че в процесния спор приложение намира нормата на чл. 84 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира делото, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. По силата на чл. 633 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава – членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633 във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК. В тази връзка неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено, когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до СЕС. По делото не е спорно, че в производството пред Административен съд – Плевен следва да бъде извършена преценка на правилността на изводите на Районен съд – Плевен относно законосъобразността на електронен фиш № 8504338304, издаден АПИ, с който на ЕТ „Н.-Н. К.-С. К.“ на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева. Ето защо поставеният преюдициален въпрос по дело № С-61/2023 г. на СЕС, относно съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на глоба във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компесаторна такса“, обосновано е ценен от административния съд като такъв от значение за правилното решаване на правния спор по делото, доколкото касае прилагането на правни норми, по които е санкциониран ответникът. Предвид изложеното, оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,