Определение № 140 от 23.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 141/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на "К. В. Пфаненшмид"Г. - Германия срещу определението от 13.01.2009 год. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 50/2009 год. с което е отменено постановеното по реда на чл.389 ГПК определение от 01.10.2008 год. по гр.д. № 2984/2008 год. на Софийски градски съд и е оставена без уважение молбата на немското дружество за допускане на обезпечителна мярка, чрез налагане на възбрана по спора му с Г. Б. Б. Частната касационна жалба на "К. В. Пфаненшмид"Г. е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Касае се за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта му произтича от закона – чл.396 вр.чл.274 ал.1 предл.2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен. По отношение на него не намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като препращането на ал.3 на чл.274 ГПК обхваща само преграждащите развитието на спора определения и тези с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По отношение на въззивния акт на САС не е налице нито едната от изчерпателно изброените предпоставки на чл.274 ал.3 ГПК – не се прегражда развитието на спора и няма произнасяне по същество на друго производство. Касае се за привременнна мярка, която може да бъде изменяна или отменяна в рамките на същото производство от съда, който я е допуснал или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо, ако налагането и е отказано, както е в случая. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.