Определение № 129 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 44/12.01.2010 год., постановено по гр.д. №323/2009 год. на САС, ГК, 4-ти състав, с което е оставено в сила решение от 23.05.2008 год., постановено по гр.д. № 220/2007 год. на Б. окръжен съд, с което [община] е осъдена да заплати на С. С. Г. от[населено място] сумата 26 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него вреди в резултат на виновно бездействие на длъжностни лица на общината и сумата 17 046,91 лв., обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено изплащане на главницата за периода от 26.05.2000 год. до 15.03.2005 год. и 1626 лв. разноски по делото. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Ответниците по касация М. Н. Г., К. С. С. и В. С. С., наследници и правоприемници на С. С. Г., чрез адв. Р. С. оспорват както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,съгл. чл. 280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./. На първо място страната, която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.Съдът може само да уточни или конкретизира визиран от страната въпрос, но не и служебно да го формулира, което би нарушило диспозитивното начало в процеса и равнопоставеността на страните в него. На второ място касаторът следва да посочи в коя от хипотезите на чл. 280,ал.1 ГПК попада визирания от него въпрос като обоснове наличието на съответната хипотеза и представи съответните съдебни актове, ако се позовава на противоречива съдебна практика / основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ В случая касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. В представеното от него изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК преди всичко се правят оплаквания и развиват доводи за неправилност на обжалваното решение, които могат да се квалифицират като нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК. Тези оплаквания обаче могат да се обсъждат едва в производството по чл. 290 ГПК, в случай че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Въпросът за точното прилагане на разпоредбите на чл. 55а ЗПИНМ и чл. 39 от с.з./ посочен в т. ІІ.1 от изложението/ не е обуславящ изхода на делото пред въззивния съд. Спорният и съществен въпрос по делото не е бил този по кой ред е бил отчужден имота, а дали са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 1,ал.1 ЗОДОВ доколкото след извършеното отчуждаване, на ищеца не е било изплатено обезщетение за отчуждения му имот. В тази връзка съдът е приел, че имотът на ищеца е бил отчужден, че същият не е бил своевременно и по предвидения от закона ред обезщетен, че това се дължи на бездействие на длъжностните лица от администрацията на общината и че неизплатеното обезщетение представлява вреда за ищеца, за която общината дължи обезщетение, равняващо се на дължимото обезщетение за отчуждения имот. Следователно визираният от касатора въпрос за точното приложение на чл. 55а ЗПИНМ и чл. 39 от ЗПИНМ в случая няма характер на правен въпрос по чл. 280,ал.1ГПК. С оглед на това не се налага излагане на съображения дали този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото тоест дали е налице допълнителния критерий по чл. 280,л.1,т.3 ГПК, посочен от касатора. Формулирането на правен въпрос е основната, обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това, липсата на такъв, е достатъчно основание касационното обжалване в случая да не бъде допуснато. Мотивиран от горното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.