Решение № 823 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – София-град, чрез пълномощника гл. юрк. Първанов, против Решение № 24400/15.07.2025 г. по адм. д. № 4566/2025 г. на Административен съд – София-град, с което е отменено Решение № 1040-21-31 от 17.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-21-01424536 от 27.09.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град, с което П. С. М. е задължена да възстанови добросъвестното получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, за периода от 01.08.2017 г. до 20.02.2020 г., в размер на 17 231,63 лв. (главница). Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл.1 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответника по касация. Ответникът – П. С. М., чрез процесуален представител адв. Т. Радуцов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния закон, липса на допуснати съществени процесуални нарушения и обосновано, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема за установено следното: Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Решение № 1040-21-31 от 17.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на П. С. М. срещу Разпореждане № РВ-3-21-01424536 от 27.09.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град. С разпореждането ответника по касация е задължен да възстанови добросъвестното получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, за периода от 01.08.2017 г. до 20.02.2020 г., в размер на 17 231,63 лв. (главница). В оспореното решение се сочат правни последици от заличаването на данните по чл.5, ал.4 от КСО, подадени от „Геодим-21“ ЕООД за П. С. М., а именно: 1. Неоснователно изплатените парични обезщетения по болнични листове № Е20178299315 за периода от 01.08.2017 г. до 15.08.2017 г. вкл., № E20171142579 за периода от 22.10.2017 г. до 23.11.2017 г. вкл., за които са представени данни с удостоверения по образец Приложение № 9 към чл. 8. ал. 1 от НПОПДОО от „Геодим-21“ ЕООД; 2. Неправилно определените размери на паричните обезщетения по болнични листове № Е20171142580 за периода от 22.10.2017 г. до 23.11.2017 г. вкл., № Е20183013636 за периода от 07.01.2019 г. до 20.02.2019 г. вкл., № Е20196063346 за периода от 12.02.2019 г. до 25.03.2019 г., № Е20196844794 за периода от 26.03.2019 г. до 21.05.2019 г. вкл., № E20183013637 за периода от 07.01.2019 г. до 20.02.2019 г. вкл., № Е20196063345 за периода от 12.02.2019 г. до 25.03.2019 г., №Е20196844793 за периода от 26.03.2019 г. до 21.05.2019 г. вкл. и по заявления-декларации за изплащане на парични обезщетения по чл.50, ал.1 от КСО с начална дата 22.05.2019 г., за които удостоверения по образци към НПОПДОО са представени от ЕТ „Оптимум сентър - И. Георгиева”, „Оптимум пъблишинг” ЕООД и „Асвекс” ЕООД и при чието изчисляване по реда на чл.41, ал.1 и чл.49, ал.1 от КСО е взет предвид и осигурителния доход на лицето по данните по чл.5, ал.4 от КСО, подадени от „Геодим-21” ЕООД. От фактическа страна по делото е установено, че при осъществен последващ контрол на изплатени парични обезщетения по КСО и на спазване на осигурителното законодателство, е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Геодим-21” ЕООД, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-21-01 157898/04.07.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ - София-град. В хода на проверката, до лицата за които са подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключени трудови договори и данни по чл.5, ал.4 от КСО вкл. и П. С. М., са изпратени задължителни предписания за представяне на документи и сведения за изясняване на факти и обстоятелства относно трудовата им заетост в „Геодим-21“ ЕООД. С вх. № 1042-21-29#15/17.03.2022 г. П. С. М. е предоставила следните сведения по реда на чл.44-46 от АПК: Работно място - от вкъщи, [жк], [адрес]; длъжност - „рекламен агент"; размер на получаваното трудово възнаграждение - „1 980“; начин на изплащане на трудовото възнаграждение – „по банка и в брой“; адрес, на който е изплащано трудовото възнаграждение - „Орландовци, [улица], [адрес]“; от кой – „Д. У.“; права и задължения, съгласно длъжностна характеристика - „разработване на рекламни стратегии за продукти“; естество на извършваната работа - „изработване на рекламни стратегии за продукти, търсене на нови клиенти, онлайн реклама, разпространение на брошури, изработване, срещи с потенциални клиенти, телефонни разговори, ходене по мебелни магазини, изложения“; лице, което я е запознало с естеството на работа – „Д. У.”; причини за прекратяване на трудовия договор - „преназначиха ме в друга фирма на г-н У.“. Приложила е копия на трудов договор, заповед за прекратяване на трудов договор, длъжностна характеристика, служебна бележка, молба, декларации и протокол за постъпване на работа. В хода на проверката в ТП на НОИ – София – град са представени трудови договори на 4 лица, разплащателни ведомости, вносни бележки за изплатени трудови възнаграждения за част от 2016 г., отчетни форми за явяването/неявяването на работа; дневник за приети болнични листове; фактури; данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и финансови отчети за 2015 г. до 2018 г.; хронологични описи на счетоводните документи. Установено е, че към момента на проверката по партида на дружеството в ТР има обявени ГФО за финансовите 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. При извършена проверка в Регистър на осигурените лица е установено, че от „Геодим- 21" ЕООД са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от м.08.2014 г. до м.07.2018 г., като задълженията за периода от месец 08/2014 г. до месец 07/2018 г. са в размер на 31 991,01 лв. Длъжностите, на които са наети лицата в периода от м.08.2014 г. до м.07.2018 г. са „интериорен дизайнер”, „инженер производство“, „дърводелец мебелист” и „рекламен агент“. Декларирани са трудови възнаграждения в размери от 440.00 лв. до 2 600,00 лв. месечно. Контролният орган е обосновал извода, че периода от м.08.2014 г. до м.07.2018 г. за наетите лица дружество „Геодим-21“ ЕООД е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр.1 на физически лица, без да се внасят дължимите осигурителни вноски. Прието е, че установените факти и обстоятелства сочат, че без правно основание са декларирани данни в регистрите на НАП и НОИ с цел придобиване на осигурителни права. В тази връзка, на „Геодим-21” ЕООД са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-01157882/04.07.2022 г. за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за 4 лица, вкл. и за П. С. М. за периода от 08.07.2016 г. до 18.07.2018 г. След влизане в сила на задължителните предписания и предвид неизпълнението им от осигурителя, неоснователно подадените данни по чл.5. ал.4, т.1 от КСО от „Геодим-21“ ЕООД за посочените в предписанията лица и периоди, вкл. и за П. С. М. за периода от 08.07.2016 г. до 18.07.2018 г. са служебно заличени на основание чл.4, ал.10, т.4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигурявашите се лица. В хода на предходното разглеждане на делото са разпитани свидетелите М. Д. Р. и Д. Р. по отношение на спорния въпрос по делото, а именно дали П. С. М. в относимия за казуса период е упражнявала реална трудова дейност в полза на работодателя си по сключеното между тях трудово правоотношение. В тази връзка при новото разглеждане и събраните в хода на съдебното производство доказателства са събрани и писмени доказателства, а именно два приемо-предавателни протокола от 16.06.2017 г. и от 01.09.2016 г. за изработени рекламни материали/брошури, подписани от П. М. и Г. У. - управител на „Геодим-21”ЕООД, както и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. М., като клиент на дружеството „Геодим-21”ЕООД, който е комуникирал с П. С. М., в качеството й на рекламен агент на „Геодим-21”ЕООД. Същите не са кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като не дават информация за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд приема, че в конкретния случай, Разпореждане № РВ- 3-21-01424536/27.09.2023г., както и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ, предмет на оспорване в настоящото производство, са издадени при липсата на анализ на всички събрани в хода на административното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, при неизяснена в цялост фактическа обстановка и в противоречие с материалноправни разпоредби. Изложени са доводи, че в конкретния случай, липсват документи или данни, от които да се потвърждават изводите на административния орган за влизането в сила на издадените задължителни предписания № 3Д-1-21-01157882/04.07.2022г. на „Геодим-21“ ЕООД. Посочил е също, че не е конкретизирана датата на влизането им в сила. От представената административна преписка е извел, че тези задължителни предписания са връчени чрез залепване на съобщение на таблото на ТП на НОИ – София град по реда на чл. 110, ал. 4, изр. 2 от КСО, без да са били налице предпоставките за това. На следващо място приема, че дори и да се приеме, че издадените задължителни предписания са влезли в сила, то същите са непротивопоставими на осигуреното лице, защото то няма обезпечена от приложимата нормативна уредба възможност да ги оспори. Съдът е съобразил, че в хода на проведеното административно производство са останали необсъдени доказателства, за извършваната търговска дейност от дружеството „Геодим-21”ЕООД в периода 2016 г. – 2018 г., както и относно престирания труд от страна на П. М. за „Геодим-21”ЕООД. По изложените съображения съдът е приел, че оспореното Решение № 1040-21-31 от 17.01.2024г. и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-21-01424536 от 27.09.2023г. са постановени при неизяснена в цялост, както и неправилно установена фактическа обстановка, което е довело до неправилно приложение на материалния закон, като с оглед на това ги е отменил като незаконосъобразни и е присъдил разноските по делото в полза на ответника по касация. Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Спорен от правна страна е въпроса относно статута на „осигурено лице“ по отношение на П. С. М., респективно дали е извършвала реална трудова дейност по конкретното правоотношение с дружеството „Геодим-21” ЕООД през периода на действие на трудовия договор. Осигурителните органи не са признали наличието на осигурително правоотношение с аргумента, че при извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – София град е установено, че има лица, за които са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО от дружеството, без да е настъпило основание за осигуряване по реда на КСО. Съгласно § 1, ал.1, т.3 от КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Нормата на чл.10, ал.1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Според чл.4, ал.1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че към датата на настъпване на осигурителния риск П. С. М. е притежавала статут на „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като е доказана действително извършвана от нея трудова дейност по смисъла на разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО в дружеството за проверявания период. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Разплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в разплащателните ведомости. Органите по осигуряване не са извършили проверка, която да е установила липсата на действително извършвана от П. С. М. трудова дейност за периода, като незачитането на процесния стаж се основава единствено на издадените задължителни предписания за заличаване на подадените за него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС се издават с цел доказване на осигурителен/трудов стаж и доход, и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им по предвидения в закона ред. Административният орган не е съобразил представените писмените доказателства относно процесния осигурителен стаж на П. С. М.: копие на трудов договор № 004/08.07.2016г., длъжностна характеристика, служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от 08.07.2016 г., декларации и протокол за постъпване на работа, разплащателни / разчетно - платежни ведомости за месец септември 2016 г., месец октомври 2016 г., месец ноември 2016 г., месец декември 2016 г., месец януари 2017 г., месец март 2017 г., месец април 2017 г., месец май 2017 г., месец юни 2017 г., месец юли 2017 г., месец август 2017 г., месец септември 2017 г., месец октомври 2017 г., месец ноември 2017 г., месец декември 2017 г., месец януари 2018 г., месец февруари 2018 г., месец март 2018 г., месец април 2018 г., месец май 2018 г., месец юни 2018 г., месец юли 2018 г., вносни бележки за изплатени трудови възнаграждения през 2016 г. и 2017 г. до Юробанк България АД, заповед за прекратяване на трудов договор № 004/19.07.2018 г., Удостоверение Обр. УП-3 от „Геодим 21“ ООД за положен от П. С. М. осигурителен стаж за период от 08.07.2016г. до 19.07.2018г., опис на клиенти, опис на доставчици, фактури; данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и финансови отчети за 2015 г. до 2018 г.; хронологични описи на счетоводните документи. Истинността на представените писмени доказателства не е оспорена от органа по реда на чл. 193 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, поради което доказателствената им сила не е оборена. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател относно недопустимостта на приобщените гласни доказателства в първоинстанционното производство. Извършеният от съда разпит на свидетели не представлява нарушение, обусловено от разширяване обхвата на допустимите доказателствени средства. Горният извод се налага от обстоятелството, че по делото са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено, че съдът не основава решението си на дадените свидетелски показания, а те са ценени при съвкупния анализ на представените писмени доказателствата относно мястото и естеството на изпълняваната от лицето работа. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за законосъобразност на Решение № 1040-21-31 от 17.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и по силата на чл. 143, ал. 3 АПК, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски за възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция в размер на 1200 лева (хиляда и двеста лева), се явява основателна. Предвид фактическата и правна сложност на спора, обемът на осъществената процесуална защита, както и съобразно предвидения размер, съгласно нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за възнагражденията за адвокатска работа, направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК, се приема за необосновано и неоснователно. Съобразно предвиденото в чл. § 1, т. 6 (нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ДР на АПК присъдените на правоимащата страна съдебни разноски следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,