Определение № 298 от 14.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 296/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение първо, във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. М процесуален представител на ответника по исковата молба А. К. Р. от град С., против определение от 05.3.2010 г. по гр.д. №1599/2009 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-Д състав. Обстоятелствата по делото са следните: С молба, вх. №3258/19.01.2010 г. по гр.д. №1599/2009 г. по описа на СГС, в.о., ІІ-Д състав,, ищцата и въззивна жалбоподателка Н. С. В. е направила писмено изявление за оттегляне на подадената от нея въззивна жалба. С определение от 29.01.2010 г. по горепосоченото дело въззивната инстанция е прекратила производството по делото, на основание чл.203 ГПК/отм./. С молба, вх. №15478/02.3.2010 г. ответникът по исковата молба и въззиваем А. К. Р. е поискал съдът да му присъдени направените от него разноски за въззивното производство в размер на 300 лева. С определение от 05.3.2010 г. СГС е оставил без уважение молбата на А. К. Р. за присъждане на разноски за въззивното производство. Въззивната инстанция е приела, че молбата на посоченото лице е неоснователна, тъй като разноските са направени от него след последното съдебно заседание по делото и доказателства за тях са представени едва с молбата от 02.3.2010 г., т.е. след прекратяване на производството. Срещу определението на въззивната инстанция от 05.3.2010 г., в частта за разноските, е подадена частна жалба от А. Р. с оплаквания за неправилност. Твърди се, че съдът не е взел предвид, че пълномощника му – адв. Р, е извършвала процесуални действия от момента на подаване на въззивната жалба, за което е налице подробно описание в частната жалба. Навежда се довод, че последното съдебно заседание е следвало да се проведе на 26.02.2010 г., но предвид оттеглянето на въззивната жалба не се състояло, а определението на съда за прекратяване на производството му е съобщено на 01.3.2010 г. Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски за въззивното производство. Ответницата по частната жалба – Н. В. е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно и обосновано Софийският градски съд е приел, че молбата от 02.3.2010 г., в частта за присъждане на разноски, е неоснователна. Към момента на прекратяване на въззивното производство, поради оттегляне на въззивната жалба, частният жалбоподател в настоящото производство не е ангажирал доказателства, от които да се установи извършването на разноски за адвокат. Към този момент, за което е налице и признание от негова страна, пълномощникът му адв. Р, е била извършила съдопроизводствени действия, подробно изброени в частната жалба. Неоснователно е твърдението му, че последното съдебно заседание не е проведено. Действително насроченото от съда съдебно заседание на 26.02.2010 г. не е проведено, поради постановяване на определението на съда от 29.01.2010 г., но редовно съдебно заседание по въззивното дело е проведено на 09.10.2009 г., когато частният жалбоподател е бил представляван от пълномощника си и когато не са представени доказателства за извършени разноски за адвокат. Това е могло да се извърши и до постановяване определението на СГС от 29.01.2010 г., до която датата пълномощникът също е извършвал съдопроизводствени действия. Изложеното сочи на неоснователност на частната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определени е- потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,