Решение № 69 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4345/2008 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.247, ал.4, вр.чл.396 ГПК. Постъпила е частна жалба на „К” срещу определение на Бургаския окръжен съд от 26.06.2008г. по гр.д. № 1061/2006г. за поправка на ЯФГ и допълване на определение за обезпечение на иска. Сочи се, че определението за допускане обезпечение на иска е постановено след постановяване на решението, в нарушение забраната по чл.389, ал.1 ГПК. Искът е установителен и с първоначално определение на въззивния съд е била наложена възбрана върху реални части на недвижимия имот, както се претендиарт от ищците. Впоследствие по реда на поправка на очевидна фактическа грешка е наложена е възбрана на ид.ч. от имота. Няма идентичност на имота с обекта на забраната. Определението е постановено след постановяване на въззивното решение, което е недопустимо. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е постановил поправка на очевидни фактически грешки и допълване на определението № 241 от 04.12.2007г. в следния смисъл: след ОПРЕДЕЛИ се чете: Допуска обезпечение на предявения иск за установяване собствеността на недвижим имот от 22 800 кв.м. в Северна промишлена зона гр. Б., чрез налагане възбрана върхе следните имоти: 5000 кв.м. ид.ч. от 6080/9068 кв.м. ид.ч. от УПИ ХІ-544, образуващо имот 544 по плана на ПЗ „С”, целият с площ 9068 кв.м. при граници /описани/ и попадащ в бивш имот 2357; 8700 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ 23 125 кв.м., представляващо имот № 6* както и металн навес от 600 кв.м. при граници /описани/, попадащ в бивш имот 2357; 5000 кв.м. ид.ч. от УПИ ІІ-101, кв.49 по плана на промишлена зона „С” гр. Б., целият с площ 21700 кв.м., попадащ в бивш имот № 2* кв.м. ид.ч. от УПИ Х-558, 544, кв.21 по плана на Промишлена зона „С”, гр. Б., целият с площ 6080 кв.м., както и намиращата се в имота сграда, като имотът попада в бивш имот 2357. С предходното определение е наложена възбрана на имоти с кадастрални номера и площи с описани граници, заедно с находящите се върху тях постройки и подобрения по установителния иск. Обжалваното определение е недопустимо. Това е така, защото въззивният съд не е постановил определение за поправка на допусната в предходното си определение очевидна фактическа грешка. Той фактически е определил нова обезпечителна мярка, след постановяване на решението по въззивното дело и извън срока на чл.389, ал.1 ГПК. Освен това наложената мярка не съответства на заявената от самите ищци претенция, т.е. тя не е от естество да удовлетвори заявената от тях обезпечителна нужда по предявения иск за собственост върху реални части от недвижим имот. Изложеното налага обезсилване поради недопустимост на обжалваното определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,