Определение № 149 от 09.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2542/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. и А. Н. Н. – К., представлявани от адв.Е. М., срещу въззивно решение №29/04.02.2015г., постановено по възз. гр.д.№26/2015г. на Окръжен съд - Сливен, с което е потвърдено решение №969/25.11.2014г. по гр.д.№3391/2014г. на Сливенския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен, предявеният от жалбоподателите срещу Й. П. К. и [фирма] – София, иск за обявяване нищожността на договор за ипотека от 23.03.2009г., обективиран в нотариален акт №174 от 23.03.2009г. по нот.д.№126/2009г. на нотариус Д. Н. с район на действие РС – Сливен, поради липса на представителна власт на пълномощника и липса на съгласие на упълномощителите за сключването му. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателите релевират основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ за задължението на въззивния съд да определи правилната правна квалификация на предявения иск, въз основа на фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба; 2/ какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя, когато той е трето задълженото лице по договор за учредяване на ипотека; необходимо ли е пълномощното да съдържа всички реквизити, посочени в чл.167 ЗЗД като задължително съдържание на договора за ипотека, в т.ч. и размера на обезпеченото вземане и действителен ли е такъв договор с оглед разпоредбата на чл.170 ЗЗД. Ответникът по жалбата – [фирма] - София - в срока по чл.287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол. Ответникът Й. К. не е представил писмен отговор и не е изразил становище по основателността на жалбата. Третото лице – помагач – нотариус Д. Н. в писмения си отговор поддържа, че не са налице сочените основания по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за селектиране на жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на Д. и А. К. за обявяване недействителността на сключения чрез пълномощника им Й. К. с [фирма] – София договор за ипотека, въззивният съд е приел, че даденото от ищците на 20.03.2009г. пълномощно за учредяване на ипотека върху собствения им недвижим имот за обезпечение на вземането на банката по договора за банков кредит с кредитополучателя Й. К., е валидно и отговаря на изискванията за форма и съдържание. Посочено е, че съдържанието на пълномощното разкрива ясно волята на упълномощителите за извършване на конкретното разпореждане с недвижимия им имот от страна на упълномощеното лице, като законът не предвижда в него да се възпроизвеждат съществените условия на договора за ипотека, в т.ч. размерът на обезпеченото вземане, падежът му, размера на лихвите и т.н., предвид нормите на чл.167, чл.170 и чл.39 ал.1 ЗЗД. Направен е извод, че за да е налице валидно учредена представителна власт /с последиците по чл.36 ал.2 ЗЗД/ за пълномощника да се разпорежда с имуществото на представлявания, е достатъчно в пълномощното да е вписано конкретното разпоредително действие, което ще се извърши, без да е нужно да се възпроизвеждат съществените елементи на сделката, чието сключване ще се осъществи чрез упълномощения. Прието е и, че от изложените в исковата молба факти, обстоятелства и петитум претенцията следва да се квалифицира по чл.42 ал.2 ЗЗД. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, предвид следното: Поставените в изложението въпроси обуславят решението, но същите не са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС. С разрешенията по т.1 и т.2 от ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС се прие, че за упълномощаване с последиците по чл.36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя /каквото разпореждане представлява и сключването на договор за ипотека/, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена /стойност/ и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 ЗЗД - от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не е нищожен, поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 предл. 2-ро ЗЗД, тъй като липсата на представителна власт може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл.42 ал.2 ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания и само последният разполага с правото както да потвърди договора, така и да се позове на недействителността по чл.42 ал.2 ЗЗД. Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност. Мнимо представляваният може да се позове на недействителността по чл.42 ал.2 ЗЗД както извънсъдебно, така и пред съда; последното той може да направи чрез предявявяне на установителен иск с правна квалификация чл.42 ал.2 ЗЗД, или чрез заявяване на такова правоизключващо възражение срещу предявен против него облигационен или вещен иск по повод изпълнението или други претенции и последици, произтичащи от договора, сключен от негово име без представителна власт. По настоящото дело, произнасянето на въззивния съд е в съответствие с цитираната и задължителна за съобразяване практика, както по отношение възприетата правна квалификация на предявения иск, така и за необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с недвижимо имущество, респ. за сключване на договор за ипотека. Поради това, не са налице основания за селектиране на касационната жалба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение