Определение № 9737 от 17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8658/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Агенция по заетостта, чрез главен юрисконсулт Е. Илиев против Определение №639/17.07.2023 г. на Административен съд Габрово, постановено по адм. дело №126/2023 г. Поддържа се от касатора, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, затова моли за неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК ответната страна – С. Юрукова не е подала възражения. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, намира за установено следното: Предмет на оспорване в настоящото касационно производство е Определение №639/17.07.2023 г. на Административен съд Габрово, постановено по адм. дело №126/2023 г., с което и на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 130 ГПК, е върната искова молба, подадена от Агенция по заетостта гр. София, против С. Юрукова от гр. Габрово, поради недопустимост на предявените искове и производството по адм. д. № 126/2023 г. по описа на Административен съд гр. Габрово е прекратено. За да се произнесе, първоинстанционният административен съд е приел, че вземанията, предмет на заповедното производство по чл. 410 и сл. и на подадената искова молба по чл. 422 ГПК, произтичат от договори, които носят характеристиките на административен договор по смисъла на чл. 19а АПК. Договорите са прекратени поради неизпълнението на задълженията, свързани с насърчаване започването на самостоятелна стопанска дейност от страна на Юрукова, както и поради сключването им в условията на конфликт на интереси. Касателно характера на предоставените на Юрукова парични средства от Агенцията по заетостта на базата на договорите, съдът счита, че това са помощи, за регулацията, на които се прилагат нормите на Закона за държавните помощи и се позовава на чл. 2, и чл. 20 от него. Според съда в тази хипотеза приложим е и чл. 37 ал. 1 от същия закон, според който неправомерно получената минимална помощ или помощ, освободена от задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия, представлява публично вземане, което се установява от администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на публичното вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно ал. 2, вземанията по издадените актове по ал. 1 подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите. Обосновавайки се с предвиденото в текстовете на разпоредбите на Закона за държавните помощи Административен съд Габрово достига до извод, че вземанията на Агенция по заетостта към С. Юрукова, за недължимо платени суми, представляват публични държавни вземания по смисъла на чл. 162 ал. 1 т. 8 ДОПК, поради което не е налице гражданскоправен спор между страните. Също, за Агенция по заетостта не е налице правен интерес от получаване на търсената с исковете защита, която е предпоставка за тяхната допустимост - независимо дали ще бъдат предявени като установителни или осъдителни. На това основание съдът връща подадената искова молба и прекратява образуваното пред него исково производство по чл. 422 и сл. ГПК. Определението е неправилно. От данните по делото се установява, че първоначално производството е образувано пред Районен съд Габрово, въз основа на предявени от Агенция по заетостта обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуването право на вземания на ищеца спрямо С. Юрукова от гр. Габрово за сумата 4000 лева - главница, представляваща възстановяване на получени средства за започване на самостоятелна стопанска дейност, съгласно т.3.2 вр. т.6.1.2 и т. 16 от договор № 402-0344-21-51491 от 15.06.2021 г., сумата 525.55 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.09.2021 г. до 08.01.2023 г., сумата 460.79 лева - главница, представляваща възстановяване на получени средства от държавния бюджет, представляващи схема за минимална помощ на работодателя, съгласно т.6.1 вр. т. 8.1 от договор от 15.09.2021 г. към договор № 402-0344-2151491 от 15.06.2021 г., сумата 50.33 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.10.2021 г. до 08.01.2023 г., заедно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 09.01.2023 г. до погасяването им, за които суми в производството по частно гр. дело №43/2023 г. на PC Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С Определение № 734/12.06.2023 г. по гр. дело № 565/2023 г. Габровски районен съд е приел, че делото не подлежи на разглеждане от него, тъй като производството по предявените искове за възстановяване на получени средства за започване на самостоятелна стопанска дейност подлежи на разглеждане от Административен съд Габрово и на осн. чл. 19ж, ал. 1 и чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК във вр. с §149, ал. 4 ЗИДАПК. Следва да бъде посочено, че първоинстанционният административен съд е бил сезиран с подадена искова молба от Агенцията по заетостта против С. Юрукова. На основание приложимия текст на чл. 204 ал.5 (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) АПК за изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно тази препращаща норма, в тежест на сезирания административен съд е било да осъществи проверката по чл. 129, ал.2 във връзка с чл. 129, ал.1 ГПК и да установи дали исковата молба отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, а ако не отговаря съдът има задължение да съобщи на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В конкретната хипотеза сезираният административен съд не е изпълнил задълженията си, които има по чл. 129, ал. 2 ГПК, а директно е върнал исковата молба, което е в противоречие с предвиденото на чл. 130 ГПК, който текст задължава съда преди да върне исковата молба поради недопустимост на иска, да я провери по смисъла на чл. 129 ГПК. В допълнение, преценката за правния интерес на търсещия с подадената искова молба съдебна защита, за установяване на вземането си по чл. 415 във връзка с чл. 422 ГПК, произтича от образуваното по-рано производство по чл. 410 и сл. ГПК, което е гражданско. В този случай административният съд е следвало да повдигне спор за подсъдност на основание чл. 135, ал. 5 АПК, а не директно да връща подадената искова молба. С оглед на посочените по-горе съображения, настоящият касационен състав на Върховния административен съд счита, че първоинстанционният административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно. Делото следва да бъде върнато на същия състав на Административен съд Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия като се повдигне спор за подсъдност пред смесен петчленен състав по чл. 135, ал. 5 АПК, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, за определяне на подсъдността. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал.1 във връзка с чл. 235 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,