Решение № 12513 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6216/2020 г.

Решение № 12513 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6216/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Б. от [населено място] срещу решение № 2985/25.02.2020 година на Върховен административен съд по адм. д. № 14493/2018 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмо с изх. № 94-00-72/16-38/01.10.2018 година на министъра на правосъдието. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Възраженията на касатора могат условно да се групират както следва: 1. Допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по искането за отвод на съдебния състав по съображенията, релевирани от жалбоподателя. 2. Неправилно приложение на материалния закон – оспорва се като неправилен извода на първоинстанционния съд за неприложимост по аналогия на нормите на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с АПК и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) за преодоляване на празноти в Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) в частта досежно възможността за приспадане на срока за временното отстраняване на частния съдебен изпълнител (ЧСИ) от срока за лишаване от правоспособност като дисциплинарно наказание. Развивайки съображения по посочените пунктове, касаторът твърди, че в определение № 9045 от 13.06.2019 година по адм. д № 14493/2018 година съставът на Върховния административен съд прекратявайки производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК е взел становище по съществото на спора, като е приел, че "временното отстраняване от длъжност се различава от дисциплинарното наказание лишаване от правоспособност по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ и не може по аналогия да бъде приспадното от него". По този начин съставът, прекратил производството по делото, чието определение е отменено с определение № 14740/01.11.2019 година по адм. д. № 10420/2019 година по описа на ВАС, формирал преди постановяване на акт по същество позиция по въпрос, който е бил поставен за решаване по същество пред ВАС. Спорният между г-н Б. и министъра на правосъдието въпрос по същество се изразявал именно в това, допустимо ли е по аналогия приложението на ЗАНН във връзка с АПК и НПК за попълване на празнота в ЗЧСИ досежно възможността за приспадане на периода на временното отстраняване на ЧСИ от длъжност от периода на лишаването му от правоспособност като дисциплинарно наказание. Излага подробни съображения за възможност за соченото приспадане: Касаторът твърди, че в ЗЧСИ изрично е предвидена възможността при ангажиране на дисциплинарна отговорност на ЧСИ, същият да бъде временно лишен от правоспособност до приключване на дисциплинарното производство (чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ). Специалният закон обаче не уреждал случаите на приспадане на времето на временно отстраняване от времето на лишаване от правоспособност като дисциплинарно наказание. По аргумент от чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) приложение намирали разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, чл. 59, ал. 4 НК. Съгласно последната разпоредба, при изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права. Чл. 46, ал. 3 ЗНА не представлявал пречка за прилагане на ЗАНН и НК по аналогия, тъй като разпоредбата забранявала прилагане по аналогия на обосноваването на наказателната, административната или дисциплинарната отговорност, но и на отчитане на времето, през което е била прилагана принудата. Прави искане за отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът, министърът на правосъдието, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По възражението за допуснато съществено процесуално нарушение заявява, че с определение от 04.02.2020 година тричленният състав на ВАС се е произнесъл по възражението на г-н Б. за отвод на съдебния състав, като е отхвърлил същото като неоснователно. По спора за правилното приложение на материалния закон приема правилност на изводите на първоинстанционния съд. Не се касаело за законодателна непълнота, а за липса на нормативна възможност за приспадане на периода на временно отстраняване от длъжност на ЧСИ от периода на лишаване от правоспособност като дисциплинарно наказание. Първото представлявало принудителна административна мярка, а второто дисциплинарно наказание. Природата на двата вида принуда не позволявала твърдяната възможност за приспадане, като прилагането на разпоредбите на ЗАНН и НК било недопустимо и на основание чл. 46, ал. 3 ЗНА. Представителят на Върховна административна прокуратура взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Я. Б. срещу писмо изх. № 94-00-72/16-38 /относно искане рег. № 94-00-72/12.09.2018 година/ на министъра на правосъдието. С определение № 14740/01.11.2019 година по адм. д. № 10420/2019 година тричленният състав на ВАС на основание чл. 159, т. 1 АПК е прекратил производството по делото. В мотивите си съдът е приел, че в оспореното писмо единствено е отразена констатацията на министъра на правосъдието, че срокът на наложеното на Я. Б. дисциплинарно наказание "лишаване от правоспособност" не е изтекъл, поради което и същото няма характер на индивидуален административен акт. С определение № 14740/01.11.2019 година по адм. д. № 10420/2019 година петчленен състав на ВАС е отменил определението № 14740/01.11.2019 година по адм. д. № 10420/2019 година на тричленния състав на ВАС, като е върнал делото на същия тричленен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Според текста на определението на петчленния състав, между страните няма спор, че на г-н Б. като частен съдебен изпълнител е наложено дисциплинарно наказание "лишаване от правоспособност" за срок от една година и два месеца. По реда на чл. 35 ЗЧСИ същият с молба рег. № 94-00-72/12.09.2018 година е инициирал процедура по възстановяване на правоспособност пред министъра на правосъдието. Текстът дава възможност лицето да иска възстановяване на правоспособност в срок от един месец от отпадане на основанието за изгубването й. С оспореното писмо, министърът на правосъдието изразил воля по искането с негативен за молителя ефект, като приел, че срокът на наложеното дисциплинарно наказание не е изтекъл към момента на подаване на искането за възстановяване на правоспособност. Предвид това е направен извод, че писмото има характер на индивидуален административен акт, а жалбата срещу него следва да се разгледа по същество. След връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, в съдебно заседание на 04.02.2020 година тричленният състав на ВАС се е произнесъл по искането на г-н Б. за отвод на съдебния състав на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, като е приел, че искането за отвод е на основание постановеното прекратително определение по делото и същото е неоснователно. С обжалваното решение № 2985/25.02.2020 година съдебният състав е отхвърлил жалбата на г-н Б. срещу писмо с изх. № 94-00-72/16-38/01.10.2018 година на министъра на правосъдието, като е направил извод, че срокът на дисциплинарното наказание на г-н Б. от година и два месеца започва да тече считано от постановяване на решението на ВКС по гр. д. № 2730/2017 година – 28.11.2017 година и към датата на подаване на заявлението по чл. 35, ал. 2 ЗЧСИ - 12.09.2018 година, не е изтекъл, поради което и правилно с обжалваното писмо, министърът на правосъдието е отказал да възстанови правоспособността на частния съдебния изпълнител. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, петчленният състав на ВАС намира обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо. Касаторът релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от тричленния състав на ВАС, които настоящият петчленен състав на ВАС намира за основателни, както следва: Предмет на контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е писмо изх. № 94-00-72/16-38 /относно искане рег. № 94-00-72/12.09.2018 година/ на министъра на правосъдието. Със същото, министърът на правосъдието е отказал в процедура по чл. 35 ЗЧСИ да възстанови правоспособността на частен съдебен изпълнител Б. с мотив, че към датата на подаване на заявлението за възстановяване - 12.09.2018 година, не е изтекъл срока /от една година и два месеца/ на наложеното дисциплинарно наказание, а изтичането на срока е предпоставка за уважаване на искането. Възражението на г-н Б. за незаконосъобразност на отказа се базира на твърдяната от него възможност за прихващане на срока на временното отстраняване на частния съдебен изпълнител от длъжност от срока на дисциплинарното наказание "лишаване от правоспособност" при прилагане по аналогия на разпоредбите на ЗАНН и НК. При извършена проверка по възражението на касатора, петчленният състав на ВАС констатира, че с определение № 14740/01.11.2019 година по адм. д. № 10420/2019 година, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК тричленният състав на ВАС е прекратил производството по делото, съставът се е произнесъл по съществото на спора, като на ред 16 – 19 от стр. 2 от определението си е приел, че "временното отстраняване от длъжност се различава от дисциплинарното наказание лишаване от правоспособност по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ и не може по аналогия да бъде приспадното от него". С молба от 22.01.2020 година - л. 95 по делото, г-н Б., като се позовава на това произнасяне по спора по същество преди постановяване на решението по делото от тричленния състав на ВАС, прави искане за отвод на съдебния състав. С определението от 04.02.2020 година съдебният състав не се е произнесъл по искането за отвод така както е формулирано. Докладваната молба сочи като основание за отвод прекратителното определение, а не произнасянето по спора по същество, като с окончателния съдебен акт – решение от 25.02.2020 година съдебният състав отказва да приложи разпоредбите на НК и ЗАНН по аналогия, какъвто безспорен извод е направил и в определението си от 13.06.2019 година по номера на делото преди даване на ход на делото по същество във фазата на постановяване на акт по съществото на спора. Констатираното произнасяне по същество на спора преди даване на ход на делото по същество и извън фазата на постановяване на решение по делото, с какъвто акт съдът се произнася по съществото на спора, безспорно се явява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Делото следва да се върне на друг тричленен състав на Върховния административен съд, който да осъществи контрол за законосъобразност върху писмо изх. № 94-00-72/16-38 /относно искане рег. № 94-00-72/12.09.2018 година/ на министъра на правосъдието. По претенциите на страните за разноски ще се произнесе съда при новото разглеждане на делото.