Определение № 474 от 17.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 237/2010 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал. З, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Е. С. Е. от гр. В., с вх. №53/06.01.2010 год. на Окръжен съд гр. Р. срещу определение №1359 от 19.12.2009 год. по в.ч.гр.д. №372/2009 год. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане по ч.гр.д. №215/2009 год. на Районен съд гр. К., с което е постановено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за парично вземане срещу частния жалбоподател в полза на заявителя „В. и К М. кладенец" ЕООД Гр. К. на основание акт за начет/чл. 417, т.8 ГПК/. Варненският окръжен съд е споделил изводите на районния съд, че актът за начет, представен със заявлението, е редовен от външна страна, удостоверява, подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника в посочения в заявлението размер от 27 513.79 лв. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подържа,че констатациите в акта за начет са направени в нарушение на Закон за счетоводството. Отчитането на разходите за гориво е следвало да се извърши не със закупените фактури, а с пътните листове. Липсва предпоставката за търсене на имуществена отговорност- противоправност на деянието, защото не са посочени нарушените разпоредби. Извършена е проверка на записванията в процесното дружество и след периода на ревизията. Подържа,че са допуснати нарушения при съставянето и връчването на акта за начет. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал. З, т.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол. Частният жалбоподател и след връщане на жалбата му с Разпореждане №53 от 02.22.2010 год. на Председателя на ИТ. О. за посочване на основанията за допускане на касационно обжалване, не е отстранил тази й нередовност. С молбата си от 24.02.2010 год. като основание за селектиране на касационната жалба е посочил основанията за касационно обжалване по чл.281 т. З ГПК. Основанията за неправилност на обжалваното определение не представляват същевременно и основания за достъп до касация. Последните са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и не препращат към основанията за неправилност по чл.281,т. З ГПК. По тях съдът може да се произнесе едва при разглеждане на касационната жалба по същество след фазата допускането й до касационен контрол. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд