Определение № 108 от 18.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 800/2017 г.

Производството е образувано по чл. 44, ал.1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Софийски районен съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че доколкото досъдебното производство не е приключило и е започнало в района на Районна прокуратура - гр. Свиленград местно компетентен да се произнесе по молбата на обв. И. А. П. по чл. 65 от НПК е Районен съд- гр. Свиленград. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, намери следното: Пред Районен съд-гр. Свиленград е образувано чнд № 481/2017г. по молба на защитника на И. А. П.- обвиняем по ДП № 166/2017г. по описа на РУП-гр. Свиленград за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража”. С определение от 16.06.2017г. Свиленградският районен съд прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд с аргумент, че „престъплението, за което е повдигнато обвинение на обвиняемия И. А. П.” е довършено в съдебния район на СРС, поради което са налице основанията на чл.36, ал. 2 от НПК. Производството е образувано в СРС едва на 12.07.2017г. като чд. № 11877/2017г., след като материалите по него са изпратени от РС-гр. Свиленград на 29.06.2017г. С разпореждане от 12.07.2017г. съдията-докладчик по нчд. № 11877/2017г. по описа на СРС е прекратил съдебното производство и е повдигнал настоящия спор за подсъдност по съображения, че компетентен да се произнесе по нея е Свиленградския районен съд, тъй като именно в неговия район е започнало и се води неприключилото досъдебно производство. ВКС намира, че компетентен да се произнесе по молбата за изменение на мярката за неотклонение е Свиленградския районен съд. Прекратяването на производството пред него и изпращането му за разглеждане на СРС не само не почива на вярната интерпретация на разпоредбите на чл.36 от НПК, но е довело и до неоправдано и сериозно забавяне по произнасяне на законността на задържането на обвиняемото лице. Установява се, че молбата по реда на чл. 65 от НПК е депозирана в хода на висящо и неприключило досъдебно производство, започнато и наблюдавано от Районна Прокуратура - гр. Свиленград. Следователно ръководството и надзора върху производството се осъществява от РП - гр. Свиленград. Същевременно от постановлението за привличане в качеството на обвиняем на И. П. се установява, че му е предявено обвинение за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за това, че в периода 16.04.2017г. до 19.04.2017г. в землището на [населено място], в землището на [населено място] и в [населено място], в съучастие като извършител с други лица, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал чрез осигуряване на транспорт на чужденци да преминават и пребивават в страната, в нарушение на закона”. Преценявайки гореизложените данни, настоящият състав намира, че неправилно Свиленградския районен съд е прекратил производството и изпратил делото на Софийския районен съд. Формулировката на обвинението срещу П. не позволява еднозначно да се заключи, че престъплението е довършено в района на [населено място], а понастоящем подобна преценка е преждевременна. Друг е въпросът, че принципно мярката за неотклонение "задържане под стража" на досъдебното производство се взема и контролира от съответния първоинстанционен съд. В настоящият случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от НПК, тъй като данните на този етап не позволяват еднозначен извод къде точно е реализирана престъпната дейност. При тези предпоставки, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено, респективно се води досъдебното производство, като в случая това е Свиленградския районен съд. Предвид изложеното и на основание чл. 44 във връзка с чл. 36, ал. 3 оТ НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД