Определение № 219 от 14.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 2324/2016 г.

Постъпила е молба вх.№8845/09.08.17г., подадена от И. И. И., с искане за издаване на обратен изпълнителен лист за събиране на удържани му от ЧСИ суми,присъдени в полза на насрещната страна [фирма], въз основа на издаден от СГС изпълнителен лист по арбитражно решение от 27.01.16г. по в.а.д.№93028/16г. на Арбитражен съд София при Сдружение за правна помощ и медиация. Искането е мотивирано с доводи, свързани с постановеното от настоящия състав по делото решение №52/22.06.16г., с което арбитражното решение е прогласено за нищожно. Молителят счита,че компетентен да се произнесе по издаването на обратен изпълнителен лист е ВКС по аргументи от разпоредбите на чл.309 ал.2 ГПК вр. чл.245 ал.3 изр.2 ГПК. По молбата настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.4 ЗМТА постановеното от арбитражния съд решение е окончателно и слага край на спора по същество.Въз основа на него, на основание чл.51 ал.1 ЗМТА /аналогично въведено и в ГПК с изменението в ДВ бр.8/17г. на чл.405 ал.3 ГПК/, ищецът, в полза на който то е постановено, може да се снабди с изпълнителен лист за присъдени с решението суми.Компетентен да издаде същия е съответния окръжен съд. Производството по чл.47 – чл.49 ЗМТА по отмяна на арбитражно решение, се образува и развива пред ВКС, само по изрично и императивно установени основания за отмяна,при която процедура ВКС не навлиза в преразглеждане на спора по същество,а проверява за наличието на такива тежки пороци на арбитражното решение,наличието на които препятства пораждането на правните му последици, като постановяването му при липса на валидно сключено арбитражно споразумение, излизане извън неговите рамки,опорочаване на арбитражната процедура,водещо до лишаване изцяло на едната от страните от участие, произнасяне по неарбитрируем спор. Аналогията с разпоредбите на гл.24 от ГПК, уреждащи отмяната на влязло в сила съдебно решение, направена от молителя с позоваването на чл.309 ал.2 ГПК, е неприложима. Тя касае друг вид производство по отмяна,при което последиците от положителното решение на ВКС са изрично уредени в чл.307 ал.3 и ал.4 ГПК – при отмяна решението се връща на съответния съд за ново разглеждане /освен в хипотезата на чл.303 ал.1 т.4/.Едва при постановяването от друг състав на друго,различно от отмененото решение по съществото на спора,този съд именно /а не ВКС/ издава обратен изпълнителен лист за събиране на вземането,което е платено въз основа на отмененото влязло в сила предходно решение. Нито в едната,нито в другата хипотеза на отмяна на съдебни и арбитражни решения ВКС не е компетентен да издава обратен изпълнителен лист,тъй като не разрешава спор по същество с решението си.Разпоредбата на чл.245 ал.3 изр.2 ГПК се отнася за съда по исково производство,в което се разрешава материално-правен спор. Производството по отмяната на арбитражното решение не е такова. Доколкото законодателят не е уредил с изрична разпоредба компетентността за издаване на обратен изпълнителен лист при отменено арбитражното решение,този въпрос следва да бъде разрешен по аналогия на закона.Най –близки до хипотезата по разпоредбата на чл.245 ал.3 изр.2 ГПК са функциите на окръжния съд,доколкото същият е предвиден в процесуалния закон като единствено компетентен да осъществи правните последици от изпълнителната сила,с която се ползва арбитражното решение, като издаде изпълнителен лист по него. Негова следва да е и компетентността да се произнесе по молбата за издаване на обратен такъв след отмяната на изпълнителното основание. По тези съображения молбата на И. И. за издаване на обратен изпълнителен лист следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран,ВКС,ТК,състав на първо отделение