Определение № 44 от 30.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 82/2010 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, т. 1 НПК по повод определение № 119 от 3.02.2010 г. на съдия-докладчик по н. ч. х. д. № 88/2010 г. на Районен съд – гр. Д., с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е дал становище, че компетентен е съдът, в чиито район се намира редакцията на в. „С”. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С разпореждане № 365 от 14.01.20010 г. по н. ч. х. д. № 88/2010 г. съдията-докладчик е приел, че делото е не е подсъдно на Благоевградския районен съд, тъй като с тъжбата е инкриминирано разпространение на позорни обстоятелства чрез печатно произведение, което означава, че изпълнителното деяние е обхващало целия район, в който се разпространява вестник „С” (цяла Югозападна България), респективно местонахождението на редакцията няма значение. Отчитайки също, че частният тъжител е от гр. К., съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Районния съд – гр. Д.. С определение № 119 от 3.02.2010 г. по н. ч. х. д. № 88/2010 г. Районният съд – гр. Д. също е приел, че не е компетентен по правилата за териториалната подсъдност, затова е повдигнал и спора за подсъдност. Застъпил е разбирането, че тъжителят не е посочил мястото, на което е узнал за инкриминираната статия, а престъпният състав на клеветата се осъществява в момента, в който твърденията станат достояние на трети лица, поради това делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. Върховният касационен съд намира, че делото следва да се разгледа от Благоевградския районен съд, като взе предвид, че обвинението е за клевета, разпространена чрез печатното произведение – в. „С”, чиято редакция се намира на територията на гр. Б.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 44, ал. 1 НПК