Определение № 638 от 02.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1214/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. И., С. Ч. Т. (като наследник на ищцата Д. С. Т., починала на 25.VІ.2007 г.) и В. С. В., всички от[населено място] чрез адв. С. В. М. от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, въззивна колегия ІІ-в състав, постановено по гр.д.№ 120/2008 г. на 19.VІ.2009 г., с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 59 състав от 1.ХІ.2007 г. по гр.д.№ 8752/2006 г. за отхвърляне на исковете им с правно основание чл. 60 от КТ. Ответната страна не се е възползвала от правната възможност да представи отговор в срока по чл. 287 от ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК с оглед данните от клеймото на пощенския плик, с който е постъпила, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното: Ищците по делото, между които и тримата жалбоподатели, са бивши служители на ДП “Р. на въздушно движение”(Р.), като трудовите им правоотношения са прекратени на различни правни основания в периода 1999 г.- 2001 г.. Те са предявили искове за обявяване недействителност на клаузи, приети с допълнение № 2/1997 г. и № 5/2000 г. към Колективния трудов договор (КТД), по силата на които са ограничени правата им да получат обезщетение по чл. 75 от КТД в размер на брутното трудово възнаграждение, умножено на броя на отработените години в Р.. С приетите изменени клаузи на КТД, редуциращи предвидените в чл. 75 от КТД възможности за обезщетения, е дадено право на работещите, навършили 55 години за жените в срок до 15.ХІІ.1997 г. да ползват правото си по чл. 75 от КТД в старата редакция, от която възможност ищците не са се възползвали. Искът с правно основание чл. 60 от КТ е предявен повече от 5 години след напускане на всички тях на работодателя при различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение. За да сподели направените от районния съд изводи за неоснователност на претенцията, Софийският градски съд е съпоставил нормите на чл. 222 ал.3 от КТ, чл. 75 от КТД и чл. 328 т.10 от КТ. В касационната жалба и изложението към нея не са формулирани правни въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК, които да обусловят наличието на процесуалната предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в същия текст на ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. Поради това искането на касаторите следва да се отклони. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение