Определение № 5034 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3059/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 216а във вр. с чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „Парсек Груп“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Г. Чеширова, против определение № 179 от 19.02.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-145/2026 г. С жалбата са релевирани по същество доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на определение, с което да бъде наложена временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Ответникът – Община Първомай, представлявана от кмета на общината Н. Митков, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на искането за налагане на мярката. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 216а, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалба на „Парсек Груп“ ЕООД срещу решение № F776779/12.01.2026 г. на кмета на Община Първомай за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Реконструкция на общински път PDV 1213 Първомай - Бяла река - Православен -Драгойново - Буково в участък от км 6+317,45(0+000 ЛОКАЛЕН КМ ) до км 11 +825(5+507,55 ЛОКАЛЕН КМ)“. От жалбоподателя, на основание чл. 203, ал. 2 от ЗОП е предявено искане за спиране на процедурата, по наведени твърдения, че от него няма да настъпят неблагоприятни последици, а ще се предотврати увреждането на обществения интерес в резултат незаконосъобразното провеждане на процедурата. Посочено е също така, че в интерес както на възложителя, така и на обществото като цяло, е договорът да се сключи при най – изгодни условия, въз основа на законосъобразно проведена обществена поръчка и гарантирани принципи на равнопоставеност на потенциалните участници и лоялната конкуренция. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. За да достигне до този резултат, КЗК е анализирала разпоредбите на чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 203, ал. 1от ЗОП и е извършила обоснована преценка на възможните последици от налагането на временната мярка. С оспореното определение е прието, че дружеството не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Преценено е, че доводите касаещи извършени нарушения на ЗОП при откриване на обществената поръчка са такива по същество и КЗК не следва да се произнася по тях. В случая, Комисията след като е съобразила предмета на поръчката и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, е приела, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. В тази връзка е отчетен и предметът на поръчката, а именно „Реконструкция на общински път PDV 1213 Първомай - Бяла река - Православен - Драгойново - Буково в участък от км 6+317,45(0+000 ЛОКАЛЕН КМ ) до км 11 +825(5+507,55 ЛОКАЛЕН КМ)“, и е обоснован извод, че при несвоевременно провеждане на процедурата, интересите на възложителя и най-вече на обществото, сериозно биха били увредени и следва да се даде превес на тяхната защита пред евентуално увреждане на интереса на жалбоподателя. Предвид изложеното с оспореното определение е прието, че в случая е налице хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП - от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Определението е правилно. Съдът възприема становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, във вр. с чл. 203, ал. 1 от ЗОП, а именно, че всеки който е направил искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата”, следва да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка. Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че КЗК не е взела предвид и не е обсъдила изложените от него аргументи. Видно от релевираното с жалбата особено искане, жалбоподателят основно е акцентирал върху законосъобразното провеждане на обявената процедура, но искането му нито е в достатъчна степен мотивирано, нито към него са представени доказателства, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страните, в частност неговите, ще бъдат увредени и това може да бъде възпрепятствано чрез налагането на обезпечителната мярка. Такива доказателства и изложения не са направени и с частната жалба. По изложените твърдения за евентуална основателност на депозираната пред КЗК жалба, Комисията правилно е приела, че на този етап от производството не следва да ги обсъжда и да прави произнасяне по безспорен и категоричен начин дали има извършени нарушения от страна на възложителя, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. Действително провеждането на една законосъобразна процедура е в интерес на обществото, но следва да се има предвид, че това е изискване към всяка процедура, която е обявена по реда на ЗОП. Ако се възприеме тезата на частния жалбоподател, тогава би следвало всяка оспорена възлагателна процедура да бъде спряна, за да се проведе законосъобразна процедура, което обаче не е смисъла и целта на ЗОП, който регламентира налагането на претендираната временна мярка само по изключение. Тук следва да се посочи и това, че неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите на жалбоподателя, доколкото съгласно чл.112, ал. 8 от ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. В случая, противно на наведените в частната жалба твърдения, Комисията след като е съобразила предмета на поръчката и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. В тази връзка е отчетено, че предметът на обществената поръчка е свързан със своевременното извършване на строително-ремонтите дейности на общински път, свързващ няколко от населените места в общината, с.т. със осигуряването на достъп на граждани до инфраструктура, която изпълнява основна роля при придвижването им и осигуряване достъп до жизненоважни услуги. Твърденията, че участието на жалбоподателя ще гарантира по-конкурентни условия на възлагане на обществената поръчка, са в условията на евентуалност, още повече, че същите не са подкрепени и с доказателства, поради което нито КЗК, нито съдът могат да вземат отношение по тях. С оглед изложеното, правилно е прието от КЗК, че в случая ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които заинтересованите страни могат да претърпят от нейното налагане, както и това, че общественият интерес, който би могъл да бъде засегнат следва да се ползва с приоритет пред защитата на индивидуалните интереси на жалбоподателя. С оглед изложеното обжалваното определение като правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,