Определение № 242 от 01.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 167/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от С. Г. И., чрез пълномощника му адвокат Д, против разпореждане № 41 от 28.01.2009 г., с което е върната, на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК, касационната жалба на С. Г. И. срещу решение № 116 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 77 от 2008 г. на Т. окръжен съд. В жалбата са изложени твърдения, че съдът неправилно е определил размера на обжалваемия интерес, тъй като за процесния имот няма пълна данъчна оценка, поради което е следвало да се приложи втората алтернатива на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК и интересът от обжалването да се определи по пазарната цена на имота, поради което се иска отмяна на атакуваното разпореждане. Ответникът по частната жалба О. Т. не е заявил становище по същата. Върховният касационен съд разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира, че същата е основателна по следните съображения: Предмет на правния спор е правото на собственост върху недвижим имот – лозе – от 1050 кв.м., находящ се в м.”Д”, землището на гр. Т., като въззивното решение е било атакувано с касационна жалба от С. Г. И.. С оглед преценка предпоставката за касационно обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК въззивният съд с разпореждане от 24.10.2008 г. е дал указания за представяне на данъчна оценка на имота. Въз основа на удостоверение от 22.01.2009 г. на О. Т., издадено с оглед нуждите на настоящия процес /имотът е със статут на земеделска земя и е освободен от данъци/ е прието, че обжалваемият интерес е 385.30 лв. и касационната жалба е върната. Атакуваното разпореждане е незаконосъобразно. Обжалваемият интерес по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК съставлява паричния еквивалент на спорното право, решението за което се атакува и същият не винаги може да се съизмери с данъчната оценка, относима при определяне цената на иска с оглед заплащане на държавна такса и преценка на родовата подсъдност. В този смисъл неправилни са указанията на въззивния съд касаторът да представи удостоверение за данъчна оценка на имота, вместо да удостовери обжалванемия си интерес. В конкретния случай предмет на спора е вещното право на собственост и неговия паричен еквивалент се съизмерва с пазарната му цена, която видно от представената с частната жалба експертна оценка е в размер на 1026.40 лв., от което следва, че касационната жалба е допустима при условията на чл.280, ал.2 от ГПК. В обобщение атакуваното разпореждане следва да бъде отменено като незаконосъобразно и доколкото касационната жалба съдържа изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, внесена е държавна такса съгласно чл.18, ал.2, т.1 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и е администрирана чрез изпращане на преписи на останалите страни, като е изтекъл срока за становище, то следва делото да бъде изпратено на П. на ГК на ВКС за образуване на касационно производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение