Определение № 41 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 505/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. С определение № 260117/25.02.2021 г. по гр. д. № 1042/2019 г. на Велинградския районен съд е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба на В. К. П., А. Н. П. и К. Н. П..

С определение № 260443/29.03.2020 г. по гр. д. № 1042/2019 г. на Велинградския районен съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, в полза на ответниците М. А. Н., Г. Д. Н., Н. Д. Н. и Т. П. С. са присъдени разноски в размер на 600 лв.

С разпореждане № 260542/14.04.2021 г. по същото дело районният съд е върнал частната жалба на ищците срещу преграждащото определение № 260117/25.02.2021 г. Приел е, че в указания срок не е отстранена нередовността на частната жалба, тъй като не са представени преписи от нея за ответниците.

Пазарджишкият окръжен съд е бил сезиран с две частни жалби – срещу разпореждане № 260542/14.04.2021 г., с което е върната предходната частна жалба и срещу определение № 260443 от 29.03.2020 г., постановено в производство по чл.248 ГПК.

С определение № 361 от 21.12.2021 г. по ч. гр. д. № 808/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд обжалваните актове са били потвърдени. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че предходната частна жалба е била нередовна и въпреки дадените указания тази нередовност е отстранена. Затова е прието, че връщането на жалбата е законосъобразно. Обсъдена е разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК, според която когато ищецът не отстрани нередовностите на исковата молба, тя се връща заедно с приложенията, а ако връщането бъде обжалвано, препис от жалбата не се предоставя за връчване на насрещната страна. Прието е обаче, че тази разпоредба има предвид случаите, когато насрещната страна все още не е получила препис от исковата молба. В настоящия случай ответниците са получили такъв препис, получили са качеството на страна в процеса, затова трябва да им се връчи и препис от частната жалба срещу определението за връщане на исковата молба. Прието е също, че са били налице предпоставките на чл.248 ГПК за присъждане на разноските на ответниците, тъй като с определението, с което първоинстанционното производство е прекратено, те не са били присъдени.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците В. К. П., А. Н. П. и К. Н. П.. Жалбоподателите считат, че съдът не се е запознал с предмета на делото, който освен евентуален иск за делба, съдържа и главен положителен установителен иск за собственост на спорния имот, като не е имало основание за прекратяване на производството и по двата иска. Считат, че поради причинно-следствената връзка между определение № 260117/25.02.2021 г. и разпореждане № 260542/14.04.2021 г., въззивният съд трябвало да се произнесе по законосъобразността и на двата акта. Позовават се на чл.129, ал.3 и ал.4 ГПК и на практика на ВКС - определение № 417 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 366/2011 г., IV г. о.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:

1. Когато въззивният съд е сезиран с частна жалба срещу разпореждане на първата инстанция, с което е върната предходна частна жалба срещу определение за прекратяване на производството по предявения иск, следва ли въззивният съд да се произнесе по законосъобразността и на двата акта – определението за прекратяване на производството по делото и разпореждането за връщане на частната жалба;

2. Следва ли страната да изпълнява незаконосъобразни указания на съда;

3. Ако страната не изпълни указанията за отстраняване нередовност на исковата молба по евентуалния иск, може ли съдът да прекрати производството и по главния иск.

В изложението жалбоподателите отново се позовават на определение № 417 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 366/2011 г., IV г. о.

Ответниците в производството М. А. Н., Г. Д. Н., Н. Д. Н. и Т. П. С. оспорват частната касационна жалба. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество и че е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция и свързаното с него определение по чл.248 ГПК.

Жалбоподателите не са посочили практика на ВКС, която да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос. Този въпрос не е и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Няма колебание в съдебната практика, че за да се произнесе по частна жалба срещу определение на първата инстанция, с която е прекратено производството по делото, въззивният съд първо трябва да отмени определението или разпореждането, с което тази частна жалба е върната. Ако потвърди обаче съдебния акт, с който е върната частната жалба срещу преграждащото определение на първата инстанция, въззивният съд не може да се произнесе по законосъобразността на това преграждащо определение.

Въпрос № 3 не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с правилността на преграждащото определение № 260117/25.02.2021 г. по гр. д. № 1042/2019 г. на Велинградския районен съд. Въззивният съд не е проверявал това определение, тъй като е приел за законосъобразен последващият акт – разпореждането за връщане на частната жалба срещу определението. Затова и по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване.

Налице е обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория въпрос. Като е приел за законосъобразно разпореждане № 260542/14.04.2021 г. на Велинградския районен съд, въззивният съд е действал в противоречие с посоченото от жалбоподателите определение № 417 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 366/2011 г., IV г. о., което настоящият състав намира за правилно. В него е прието, че когато съдът връща исковата молба поради неотстранени нередовности, преграждащото определение може да бъде атакувано само при условията на чл.129, ал.3 ГПК; че легитимиран да обжалва е единствено ищецът, а ответникът нито се уведомява за постановения акт, нито му се връчва препис от частната жалба; че това принципното положение не се може да бъде друго в случаите, когато нередовностите на исковата молба са забелязани по време на производството и в този случай се постъпва „по същия начин“ - чл.129, ал.4 от ГПК.

В настоящия случай производството по предявените искове е прекратено с определение № 260117/25.02.2021 г. по гр. д. № 1042/2019 г. на Велинградския районен съд, който счита, че не са били отстранени нередовностите на исковата молба. Тези нередовности са открити в хода на производството, след връчване на препис от исковата молба на ответниците. И в този случай съгласно чл.129, ал.4, вр. чл.129, ал.3 ГПК и посочената практика на ВКС законът не изисква на ответниците да се връчат преписи от частната жалба срещу преграждащото определение на първата инстанция. Като е изискал такива преписи и е върнал частната жалба поради непредставянето им, районният съд е действал в противоречие с посоченото определение на ВКС, а като е споделил същите съображения, въззивният съд също е постановил несъответен с практиката на ВКС съдебен акт – обжалваното определение № 361 от 21.12.2021 г. по ч. гр. д. № 808/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Това налага отмяна на определението на окръжния съд, включително и в частта, с която се потвърждава определение № 260443 от 29.03.2020 г. по гр. д. № 1042/2019 г. на Велинградския районен съд по чл.248 ГПК, тъй като то е функционално свързано с изхода на делото по частната жалба срещу преграждащото определение на първата инстанция. Като незаконосъобразно следва да се отмени и разпореждане 260542/14.04.2021 г. по гр. д. № 1042/2019 г. на Велинградския районен съд и делото да се върне на първата инстанция, която да администрира частната жалба на В. К. П., А. Н. П. и К. Н. П. срещу определение № 260117/25.02.2021 г. по гр. д. № 1042/2019 г. на Велинградския районен съд.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение