Определение № 1135 от 12.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.А. като процесуален представител на Т. Д. С. от [населено място] чифлик, обДолни чифлик, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 04.VІ.2010г. по в.гр.д. № 656/2010г. Ответницата по касационната жалба К. Г. А. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение В. е потвърдил решението на В. от 19.І.2009г. по гр.д. № 5672/2008г., с което е прогласена нищожността на договора, сключен на 30.VІ.2008г. с нот.акт № 73/2008г., по силата на който И. Г. А. е продал на Т. Д.С. апартамент № 11 к-с „Вл.В.” бл.227 вх.1 ет.3. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че договорът е нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл.23 от СК /отм./, тъй като продавачът се е разпоредил с имот лична собственост, но представляващ семейно жилище на него и на ищцата, а сделката е реализирана при липса на съгласие на последната, който порок е неотстраним. Като неоснователно е оценено възражението на ответниците за изплащане на продажната цена и/или уведомяването на ищцата за сделката и непротивопоставянето й – законът изисква съгласие на съпругата, а не уведомяване, и предприетите от нея правни действия след узнаването ясно показват липсата на този съществен елемент. С определение от 12.ІV.2010г. въззивният съд оставил без уважение искането на ответницата по делото за допускане на свидетели за установяване, че процесният апартамент е бил обитаван и от нея, поради преклузията по чл.266 ал.1 от ГПК и неотносимостта към спора на това обстоятелство. В изложението на Т. Д.С. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че е решен съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Допуснато било нарушение на материалноправни норми – чл.23 от СК /отм./ и чл.26 ал.2 от ЗЗД, както и нарушение на чл.235 от ГПК – за задължението на съда за преценка на всички доказателства и доводи и да събира доказателства относно относимите към спора обстоятелства. Сочи се противоречие с едно решение на състав на ВКС по гр.д. № 38/2000г. ІІ ГО и с ППВС 12/1971г. При постановяване на решението съдът не се съобразил с понятието „семейно жилище”, дадено в посоченото ППВС. Касаторката също била обитавала съвместно със сина си процесния апартамент и това не било оспорено от ищцата. Съдът допуснал нарушение и на ГПК, като не допуснал доказателства за наличие на съгласие на съпругата към момента на сделката в противоречие с посоченото решение на състав на ВКС. За изясняване на направените възражения още от началото на процеса, за недействителност на сделката по нот.акт № 95/2004г. не са събирани и допуснати доказателства, довело до нарушаване на процесуалните правила и необоснованост. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай изложението на касаторката не отговаря на посочените изисквания. В него не се съдържа конкретно и ясно формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил решаващите му изводи по спора по делото. Релевираните в изложението съображения представляват оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони и за необоснованост, т.е. основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но те се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането. А, както вече бе посочено, касационният съд няма правомощие служебно да извлича от изложението или от касационната жалба съществените за изхода на спора въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. Ето защо, при липсата на основната предвидена в закона предпоставка, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано. За пълнота следва да се посочи, че касаторката не е дала отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, поради което и по силата на чл.133 от ГПК /в редакцията на разпоредбата до изменението й през 2010г. - ДВ бр.100/2010г./ тя е загубила възможността след изтичане на срока за това да прави възражения по предявения иск и да сочи доказателства за тях /а с това са свързани всичките й съображения в изложението/. С оглед направения извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 600лв. разноски за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,