Решение № 12392 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2016 г.

Решение № 12392 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител адв. Б. П., против решение № 152 от 13.05.2016 г., постановено по адм. дело № 885/2015 г. по описа на Административен съд – Велико Търново /АСВТ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-04001115000906-091-001/04.09.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, поправен с РАПРА № П-04001115209549-003-001/24.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърдени с Решение № 18/13.01.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не се сочат конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, а се навеждат доводи за необоснованост. Според касатора неправилен е изводът на съда, че по делото не е доказано, че доставките на дървесина по процесните фактури, издадените от двамата доставчици, по които с РА е отказано право на данъчен кредит, са осъществени именно от издателите на фактурите. Приложени са писмени доказателства. Претендира се отмяна на решението на АС-Велико Търново, включително в частта на разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на сторените пред първата инстанция разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. М., оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3266 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Велико Търново е отхвърлил жалбата на [фирма] против Ревизионен акт № Р-04001115000906-091-001/04.09.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, поправен с РАПРА № П-04001115209549-003-001/24.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърдени с Решение № 18/13.01.2016 г. на директора на Д "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12. 2012 г., от м. 01. 2013 г. до 30.04.2013 г. и м. 08. 2013 г., и в частта на допълнително определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2012 г., ведно с начислени лихви за просрочие. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателства /договори за покупко-продажба на маркирана дървесина, приемо-предавателни протоколи, превозни билети, кантарни бележки, банкови извлечения/, както и показанията на свидетелите М. и Д., и заключението на ССчЕ. Приел е, че жалбоподателя не е доказал извършването на стоковите операции, отразени в спорните фактури между [фирма] и [фирма] от една страна, и [фирма] от друга, както е приел ревизиращият орган. Приел е, че твърдяният механизъм на доставките на дървесина не се установява от доказателствата по делото, както и че фактът на предаването на дървесината от двамата доставчици на жалбоподателя не е доказан. Съдът е приел за правилни и законосъобразни извършените преобразувания на данъчния финансов резултат с РА за 2012 г., потвърдени от решаващия орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени, /арг. Чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е в съответствие и с практиката на СЕС, съдържаща се в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и в решението по дело С-285/11. Конкретна сделка може да бъде квалифицирана като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез нея данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като нейн собственик, /в този смисъл е т. 35 от решение по дело С-78/12/. Съобразявайки изложеното по-горе и анализирайки събраните по делото доказателства, настоящата касационна инстанция преценява като законосъобразен отказът за признаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма] и [фирма]. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. Разгледани поотделно и в тяхната съвкупност доказателства събрани в хода на ревизията и тези, ангажирани пред съда не удостоверяват еднозначно извършването на авансово плащане по банков или касов път от жалбоподателя към [фирма], нито реална доставка на технологична дървесина по фактурите, издадени от [фирма] и "[фирма]", с предмет доставка на технологична дървесина и 2 бр. фактури с предмет "авансово плащане". Не е било спорно, че основната дейност на [фирма] през ревизираните периоди е покупко-продажба на дърва/технологична дървесина, както и че дружеството не е разполагало с материална база и транспортни средства (собствени или наети). Технологичната дървесина от вида и количеството на фактурираната е пристигала на пристанище [населено място], където е теглена, претоварвана и чрез речен транспорт на плавателни съдове /четири баржи/ е превозна до пристанище Свищов. Неподкрепени с доказателства са писмените обяснения на ревизираното лице, че фактурираните цени включват всички разходи на доставчиците до мястото на приемане на дървесината-пристанище [населено място], вкл. разходите за добиване на дървесината /добита в региона на [населено място]/. Нещо повече проверка на счетоводното отразяване на подобни разходи не е извършена от вещото лице, тъй като не е открил доставчиците. Не е установен и твърдяният механизъм на доставките, а именно че приемо-предаването на дървесината било организирано и ставало в присъствието на Д. П. /починал на 05.11.2013 г. / - след претегляне на електронен кантар, собственост на пристанището с оглед установеното противоречие между показанията на свидетеля Д., и декларациите на Г. М. Г.. Според събраните доказателства св. Д. е отговарял за организацията и посредничеството на сделките към [фирма], а не на тези към [фирма]. Поради това дори и да се приеме, че Д. е помагал на Д. П. в организацията за доставяне на дървесина, то неговата дейност не води до извод за осъществяването на процесните доставки до РЛ. Отсъствието на доказателства за установяване на релевантните факти, води до извода за липса на реални доставки на услуги, поради което обосновано и законосъобразно съдът е отчел, че изводите на органа по приходите за липса на доставка по посочените фактури са законосъобразни. Предвид гореизложеното, правилно е приета липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС по процесните фактури, издадени от "[фирма]" и [фирма]. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден в частта по ЗДДС. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания по отношение на определените задължения по ЗКПО. Правилно е прието, че фактурите, издадени от [фирма] не отразяват реални стопански операции, респективно разходите по тях са отчетени в резултат на сделки, сключени с цел отклонение от данъчно облагане по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗКПО и липсва документална обоснованост – чл. 26, т. 2 ЗКПО. Поради което, с отчетените разходи по тези фактури, правилно на осн. чл. 26, т. 2, вр. чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2012 г. и допълнително е начислен корпоративен данък в размер на 7 908. 73 лв. и лихви в размер на 1 952. 65 лв. Фактурирането на разходи за стоки, които реално не са получени от издателя на фактурите, или за които липсва документална обоснованост, представлява сключване на сделки с цел отклонение от данъчно облагане – хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. В случая не са събрани достатъчно доказателства за проследимостта и предаването на технологичната дървесина от [фирма] към жалбоподателя, което е основание за увеличение на финансовия резултат с размера на отчетените разходи. Приспадане на разходи по фактури за сделки, по които липсват реални доставки от издателите на същите се квалифицира, като сключване на сделки при условия, чието изпълнение води до отклонение на данъчно облагане. Според чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Т. е предприятията осъществяват счетоводството си на основата на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Правилно е прието, че предвид констатациите за недоказано получаване на стоките от доставчика не е налице съответствие между документалната обоснованост на разходите по фактурите и действителните стопански операции. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС-Велико Търнов е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи и за настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Процесуалният представител на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново не се е явил на проведеното по делото открито съдебно заседание, а само е изготвил и депозирал писмено становище по съществото на спора, с което е оспорил касационната жалба. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 3, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери адвокатските възнаграждения, като юрисконсултското възнаграждение следва да се редуцира и да е в размер на 3/4 от възнаграждението, изчислено по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата, или 2 058 лева.