Определение № 4819 от 17.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3596/2024 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба /наименувана касационна жалба/ от С. Стоянов, [ЕГН], адрес: гр. Хасково, [улица], подадена чрез пълномощник - адвокат С. Стоянов, с която се оспорва Определение № 775/19.02.2024 г., постановено по адм.д № 147/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което на основание чл. 88, ал. 3 от АПК е отхвърлена жалбата на С. Стоянов, подадена чрез пълномощника адв. С. Стоянов срещу Решение № 1012-26-30-1/30.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е оставена без разглеждане Жалба № 1012-26-30/19.01.2024 г. против Разпореждане № 261-00-3385-3/21.12.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица. Съдът е указал изрично, че определението му е окончателно и не подлежи на обжалване. Частният жалбоподател навежда доводи, че се касае за обжалваемо първоинстанционно определение, след което излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения от него административен акт. В заключение прави искане за отмяна на определението на АС - Хасково и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за разглеждане по същество. Ответникът не е изразил становище по подадената частна жалба. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, след като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба намира, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол. Съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.88, ал.3 от АПК регламентира съдебния контрол върху административните актове, с които се прекратява административното производство при условията на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Определението на административния съд, с което той решава въпроса по същество, е окончателно. Върховният административен съд не е овластен да разглежда жалби срещу определения, постановени по този ред, тъй като законът изрично е регламентирал тяхната необжалваемост и е изключил възможността за атакуването им пред по-горна инстанция. Подаването въпреки това на частна жалба срещу процесното определение не може да дерогира установените в закона императивни правила на режима на обжалване на определенията, изключващи инстанционен контрол на такива като процесното. Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК, с оглед което и на основание чл.213а, ал.6, т.2, предложение последно от АПК, частната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение, което не подлежи на оспорване, а производството по делото трябва да бъде прекратено като образувано по ненадлежно сезиране. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,