Определение № 1203 от 29.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4815/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 377/04.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 4099/2012 г.от Апелативен съд – София, ІІ гр.състав. Ответникът по касационната жалба, Д. К. Р. – М. я сопрва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на САС се е произнесъл по основателността на отрицателен установителен иск, предявен от Д. К. Р. – М. против [фирма], с направено искане да се признае за установено в отношенията между страните по делото, че ищцата не дължи на ответника сума за консумирана електрическа енергия. Съдът е приел, че предявения иск е основателен. От правна страна, съдът е приел, че в чл.25 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] – [населено място] е предвидена възможност за електрозразпределителното дружество едностранно, с констативен протокол да се установява частично неизмерване и/или измерване и да изчислява и коригира сметките за дължима стойност на електрическа енергия. Съдът е приел, че тази разпоредба на общите условия е в противоречие с разпоредбите на ЗЕ и Наредба №6/2004 г., както и би довела до възможност дружеството да получи цена за електроенергия, която не е доставена на потребителя и не му се следва. Отделно от горното, съдът е приел също така, че от събраните по делото доказателства – съдебно – техническа експертиза се установява, че консумацията на начислените от ответника количества електрическа енергия е технически невъзможна. В изложението на касационните основания се твърди, че липсва уеднаквена съдебна практика по отношение на правото на енергийното предприятие да извърши корекция на сметки при договорни отношения, доколкото е налице предвидената възможност в разпоредбата на чл.64, ал.2 от ПИКЕ, при неправилното измерване на потребената електрическа енергия, като договорните отношения произтичат от Общите условия, които влизат в сила и по отношение на потребителите и без изричното им съгласие. Твърди се, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на този правен въпрос, като се сочат решения на СГС, в които съдът е приел противното разрешение на това, дадено от САС- основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. След постановяването на цитираните от касатора съдебни решения на Софийски градски съд, по така поставените правни въпроси, ВКС се е произнесъл с решение №189/11.04.2011 г. по гр.д.№ 39/2010 г. на ІІ т.отд., с което е приел, че при липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Клауза от договора /Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 З. и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Наличието на съдебно решение, постановено от ВКС по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно приетото от ВКС в ТР №1/2009 г. на ОСГТК, както и съобразяването на това разрешение на правния въпрос от въззивния съд с обжалваното решение, не е налице касационното основание както по чл.280, ал.1, т.2, така и по т.1 на същата разпоредба, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия