Определение № 9252 от 26.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7345/2024 г.

Образувано по частна жалба на „Фратели Серпенти“ ООД, ЕИК 148064978 гр. Варна, представлявано от управителя Ф. Вакариело, подадена чрез процесуалните му представители адв. Славов и адв. Атанасова, срещу Определение № 1006 от 14.05.2024 г., постановено по адм. дело № 201/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 433Р/24.02.2023 г. на директора на дирекция МДТХСД и БФС при Община Балчик, с което е отказано спиране на изпълнението на Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК№ АУ000433/04.10.2021 г. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Счита, че е представил доказателства за наложено обезпечение - възбрана на недвижим имот, собственост на жалбоподателя, с балансова стойност на активите 833 522,20 лева и данъчна оценка 210 742,90 лв., както и справка от Агенцията по вписванията. Счита, че оценката на възбранения имот надхвърля общата сума на публичните задължения на жалбоподателя. Необосновано съдът е приел, че задълженията не са надлежно обезпечени. Иска отмяна на оспореното определение и спиране на изпълнението на АУЗ. Ответникът – директорът на дирекция МДТХСД и БФС при Община Балчик, чрез процесуален представител оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира частната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу решението, с което е отказано спиране на изпълнението на АУЗ, приемайки, че липсват условията по чл. 153, ал. 5, във връзка с чл. 157, ал. 3 ДОПК. Съдът е приел, че липсата на обезпечение и/или на неотменяема банкова гаранция за установено с АУЗ публично задължение обуславя неоснователност на искането за спиране на акта. Определението е неправилно. Видно от Съобщение вх. № ССЕВ-0125-001 от 21.02.2022 г. на частен съдебен изпълнител Н. Ников, рег. №810, Район на действие ОС Добрич, гр. Добрич, по искане на Община Балчик е наложена възбрана на недвижими имот в гр.Кранево, собственост на дружеството-жалбоподател, придобит с нотариален акт за покупко-продажба № 124, том I, рег. № 413, дело 86 от 2007 г. Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза балансовата стойност на актива възлиза на 833 522,20 лева, а данъчната му оценка е 210 742,90 лева. Приложена е справка № 1424505/31.10.2023 г. от Агенция по вписванията, съгласно която към момента на произнасянето на директора на дирекция МДТХСД и БФС при Община Балчик по искането за спиране – 24.02.2023 г. в АВ е била вписана само възбрана от 24.02.2022 г. по искане на кредитора - Община Балчик върху недвижим имот, находящ се в гр. Кранево, придобит с нотариален акт за покупко-продажба № 124, том I, рег. № 413, дело 86 от 2007 г. Предвид описаните доказателства и обстоятелството, че общата сума на установените с АУЗ, чието спиране се иска, задължения (главница и лихви), изчислени към датата на искането 21.02.2023 г. е 41 290,16 лв., необосновано съдът е приел, че не е налице обезпечителна мярка, която да гарантира събирането на установените с АУЗ публични вземания. Налице са предпоставките на чл.157, ал.3 вр. чл.153, ал.5 ДОПК за допускане на исканото спиране, защото с наложената възбрана върху собствения на дружеството имот, находящ се в гр. Кранево се гарантира изпълнението на установените с АУЗ задължения. При преценката по чл. 153, ал.3 следва да се вземе предвид, че размерът на балансовата стойност на актива(съгласно разпоредбата на чл.195, ал.6 в редакцията й от ДВ, бр. 14 от 2011 г., която е била в сила към датата на издаване на оспореното пред първоинстанционния съд решение – 24.02.2023 г.) на възбранените недвижими имоти – 833 522,20 лева, надвишава този на установените с АУЗ публични задължения, увеличени с лихвите до дата на подаване на искането за спиране на предварителното изпълнение (установеното с АУЗ задължение е в общ размер на 28 473,48 лв., а лихвата от датата на издаване на АУЗ до датата на подаване на искането е в размер на 12 816,68 лв.), поради което извършеното обезпечение гарантира възможността на държавата да получи удовлетворение на вземането, установено с АУЗ. Изложените в отговора на подадената частна жалба възражения, отнасящи се до обстоятелството, че редът за спиране на изпълнението на АУЗ в конкретния случай не е по чл.153, ал.3 ДОПК, а по реда на ГПК не следва да се обсъждат от настоящата инстанция, доколкото този въпрос е решен с две предходни определения на ВАС, а именно с Определение № 9098/29.09.2023 г. по адм.дело № 8477/ 2023 г. по описа на ВАС, Осмо отделение и Определение № 4156/05.04.2024 г. по адм.дело № 3076/2024 г. по описа на ВАС, Осмо отделение. Така мотивиран и на осн. чл. 157, ал. 4 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение