Определение № 5927 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4114/2024 г.

ВАСПетчленен състав - II колегия15.05.2024reporting judge Тодор Тодоров

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1564 / 09.02.2024 г. по адм. дело № 11567 / 2023 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Седмо отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ ТОДОР ТОДОРОВ /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Grounds

Образувано е по частна жалба на „Т. транспорт“ ООД, от гр. Гурково против определение № 1564 / 09.02.2024 г. по адм. дело № 11567 / 2023 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност. Частният жалбоподател посочва, че процесуално незаконосъобразно му е било отказано присъждането на деловодни разноски в производството по обжалване на определението за спиране на делото. Отбелязва, че след като е заплатил такива, макар и по акцесорен правен спор, касаещ движението на делото, същите са му дължими. Ответникът по частната жалба, Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт Корфонозова изразява становище за неоснователност. С представения писмен отговор моли да бъде оставено в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 1564 / 09.02.2024 г. по адм. дело № 11567 / 2023 г. Върховният административен съд, тричленен състав на Седмо отделение е отхвърлил искането на „Т. транспорт“ ООД, гр. Гурково за допълване на определение № 12219 / 08.12.2023 г. по адм. дело № 11567 / 2023 г. по описа на съда, в частта за разноските. Приел е, че въпросът за правото на разноски за производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. Определението е правилно. По делото е установено, че с протоколно определение от 24.10.2023 г. по касационно административен характер дело № 133 / 2023 г. Административен съд – Ловеч е спрял производството до приключване на образуваното пред Съда на Европейския съюз дело С-61 / 2023 г., по преюдициално запитване, отправено с определение № 113 / 31.01.2023 г. по канд № 997 / 2022 г. на Административен съд – Хасково. Оставяйки без разглеждане частната жалба за оспорване на определението за спиране с определение № 12219 / 08.12.2023 г. по адм. дело № 11567 / 2023 г., Върховният административен съд е приел, че с изричната разпоредба на чл. 631, ал.1, изр. второ ГПК, приложима в съдебното административно производство с оглед на чл. 144 АПК е предвидено, изключение от правилото на чл. 229, ал.1 АПК за оспорване на определението за спиране на производството по делото като такова преграждащо неговото движение и не се е произнесъл по въпроса за разноските. С последвалото по реда на чл. 248 ГПК определение № 1564 / 09.02.2024 г. по адм. дело № 11567 / 2023 г. Върховният административен съд, тричленен състав на Седмо отделение е отхвърлил искането за допълване в частта за разноските. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че се касае за искане за присъждане на разноски по спор „процес относно процеса“, а не по спор по същество. Акцесорният характер на производството, по което се търсят разноски е част от общото производството и няма характер на самостоятелен правен спор, поради което изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, че за него не се дължат на самостоятелно основание разноски са правилни. По разноските на страните съдът дължи произнасяне със съдебния акт, с който приключва разглеждането на делото. Ирелевантни са договорките на всяка от страните с нейния процесуален представител за начина, по който ще заплаща услугата по представителство и същите не могат да детерминират задължението на съда да се произнася по всеки направен разход самостоятелно от общия изход на спора по същество, независимо във връзка с какво процесуално действие той е бил извършен. По изложените съображения атакуваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия

Cited provisions

7