Определение № 26 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4546/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу определение № 1575 от 21.07.2016 г. по гр. дело № 840/2016 г. на Бургаския окръжен съд, ІІІ състав. Ответникът по частната жалба – [община], [населено място] не е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че е сезиран с процесуално допустима частната жалба, предвид подаването й в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице легитимирано да обжалва определението, при наличие на правен интерес за обжалването му и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, поради следните съображения: С цитираното определение е отхвърлена молба вх. № 10410/30.06.2016 г., подадена от [фирма], [населено място] за допълване на постановеното определение № 1259/07.06.2016 г. по гр.дело № 840/2016 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/ в частта по разноските и за постановяване на допълнителен диспозитив: „ОБЯВЯВА решение № 2105/29.12.15 г. по гр.дело № 5954/15 г. на БРС за влязло в сила“. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че молбата за допълване на постановеното определение в частта за разноските, както и с диспозитив: „ОБЯВЯВА решение № 2105/29.12.15 г. по гр.дело № 5954/15 г. на БРС за влязло в сила“ е неоснователна. Неоснователността на искането за допълване на определението с посочения диспозитив е мотивирана със съображението, че определението на БОС е обжалваемо и до изтичане на срока за обжалване решението на Бургаския районен съд /БРС/ не следва да се счита за влязло в сила. Неоснователността на молбата в останалата част е мотивирана със съображения за признание на спорното по делото вземане от ответника по иска, който бил постигнал с въззивника споразумение за погасяването му, ведно с лихвите за забава. В тази връзка е направен извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска, както и е направена констатация, че сумите по исковата молба са дължими. Съдът е приел, че страните са договорили разноските по прекратяване на договора за аренда и допълнителното споразумение, както и че оттеглянето на въззивната жалба е резултат от постигнатото споразумение. БОС е изложил разбирането си, че присъждането на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК ще е дължимо, когато страните не са договори допълнително понасянето на разноски, както били направили в настоящия случай. Определението в частта, с която е отхвърлена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неправилно. В разглеждания случай образуваното пред БОС въззивно производство е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба от страна на въззивника, сега ответник по частната жалба с молбата му вх. № 8730/02.06.2016 г. по регистъра на БОС, в която е изложено, че между страните е постигнато споразумение за „извънсъдебно решаване на задължението за арендната вноска за стопанската 2012/2013 г.”, да се разсрочи и изплаща на равни части за следващите 10 години със законните лихви. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. При тези обстоятелства за възлагане на отговорността за разноски, релевантно е единствено процесуалното действие на въззивника по чл. 264, ал. 1 ГПК и настъпилото в хода на делото десезиране на въззивния съд, възпрепятстващо развитието на въззивното производство. Тези процесуални действия на въззивника и БОС обуславят съгласно нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК правото на ответника по исковете и въззиваем в производството по чл. 258 ГПК на разноски. Извода на въззивния съд, че това право не е налице поради уговорка между страните за понасяне на разноските от въззиваемия е необоснован, тъй като в процесното извънсъдебно споразумение е постигнато съгласие, че „Разноските по прекратяване на договора за аренда и допълнителното споразумение са за сметка на арендатора”, но не и, че съдебните разноски по гр. дело № 840/2016 г. на БОС са за сметка на същата страна. От изложеното следва, че разноските във въззивното производство се дължат от жалбоподателя – [община]. Предвид приетите мотиви определението на БОС трябва да се отмени и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК по същество да се постанови друго, с което молбата да се разгледа по същество. Налице са предпоставките на чл.248, ал. 1 ГПК – хипотезата при която искането е за допълване на определението в частта за разноските. Молбата е процесуално допустима, подадена е в предвидения от закона срок, от лице легитимирано да предяви искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от сезиране на съда. С определение № 1259/07.06.2016 г. по гр.дело № 840/2016 г. на БОС не са присъдени разноски за въззивното производство, които се дължат, както поради вече изложените съображения, така и предвид другите релевантни обстоятелства – своевременно направено искане за присъждането им с отговора на въззивната жалба, изготвен от процесуалния представител на дружество, представил списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, фактура от 23.05.2016 г. и платежно нареждане за кредитен превод, с които пълномощникът на дружеството е уточнил техния размер и е доказал извършването им във въззивното производство. От цитираните документи се установява, че разноските са в размер на сумата 1044 лв., която следва да бъде заплатена на молителя от ответника по молбата. Искането за допълване на определението с постановяване на допълнителен диспозитив: „ОБЯВЯВА решение № 2105/29.12.2015 г. по гр.дело № 5954/15 г. на БРС за влязло в сила“ е неоснователно. Въпросният диспозитив на засяга предмета на произнасяне на съда по чл. 264, ал. 1 ГПК и съставлява правна последица от прекратяване на въззивното производство, след влизането на определението на БОС в сила. Същата правна последица е извън предметното съдържание на съдебния акт. Поради това следва да се приеме, че като е отхвърлил молбата на дружеството в тази част БОС не е нарушил закона и определението в същата част трябва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение