Определение № 223 от 23.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4397/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. И., Б. Л. В. и К. Л. К. срещу определение № 162 от 26.09.2017 г. по гр. д. № 3607 от 2017 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна вх. № 14374 от 26.06.2017 г. на влязло в сила определение № 4 от 22.03.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 63 от 2017 г. на Окръжен съд- Монтана, с което е било потвърдено решение № 26 от 19.01. 2017г. по гр.д.№ 1152 от 2016 г. на Районен съд- Монтана за прекратяване на производството по предявените по това дело искове с правно основание чл.76 ЗС. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановения акт и се моли същият да бъде отменен. Ответниците по частната жалба И. А. И. и З. К. И. оспорват същата. Молят определението на ВКС, ГК, второ гражданско отделение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни, в срока на обжалване, посочен в чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу акт на ВКС, който съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Правилно в обжалваното определение съставът на второ гражданско отделение на ВКС е приел, че макар и актът на първоинстанционния съд да носи наименованието решение, той по аргумент от чл.252 ГПК представлява определение, защото с него съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а само по въпроса за допустимостта на производството- прекратил е делото, а не се е произнесъл по основателността на предявените искове. Поради това и правилно въззивният съд се е произнесъл с определение /а не с решение/, по подадената въззивна жалба срещу горепосоченото първоинстанционно решение. Предвид на горното и в съответствие с приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. гр. д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС правилно в обжалваното определение на ВКС, ГК, второ г.о. е прието, че влязлото в сила определение на въззивния съд от 22.03.2017 г. не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Прекратителните определения нямат характеристиките на съдебни решения, а от друга страна законът не ги сочи изрично като съдебни актове, подлежащи на отмяна. И. характер на производството за отмяна обуславя приложимостта му само към определена категория съдебни актове- решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, притежаващи техните характеристики, каквото е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Обжалваното определение обаче не е за прекратяване на делото поради отказ от иска, поради което и не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. С оглед гореизложеното обжалваното определение № 162 от 26.09.2017 г. по гр. д. № 3607 от 2017 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ гражданско отделение, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо гражданско отделение