Определение № 50219 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 787/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез юрисконсулт К. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №266507/11.11.2021г. по в.т.д.№9266/2020г. Касационното обжалване е допуснато с определение №50205/18.04.2023г. по следния въпрос: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС?“ и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На 21.09.2023г. по делото е постъпила молба вх.№503917 от Г. Г. Г., чрез адвокат И. Д., с която е направено искане за спиране на производството на основание чл.292 от ГПК до постановяване на решение по тълкувателно дело №2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС констатира, че с разпореждане от 09.03.2023 г.на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело №2/2023г., като един от правните въпроси предмет на същото е: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“. С оглед предметните предели на настоящото производство и включения в предмета на разглеждане въпрос за прекъсване на погасителната давност от действие извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, както и обстоятелството, че същият е обуславящ за изхода на спора, съдът намира че на основание чл.229, ал.1, т.7 във вр. чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение