Определение № 413 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 369/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 03.01.2011г. по гр.д.№12048/2010г, с което ГС София на основание чл.323, ал.3 ГПК е оставил без разглеждане молба за отмяна на определение за определяне привременни мерки относно упражняване на родителските права, като е върнал същата. Жалбоподателят И. К. Й. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество молбата й. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба следва да се остави без разглеждане. С решение от 22.07.2010г. по гр.д.№9839/2009г. РС София е прекратил брака между Б. С. и И. К., като упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца- М. и В. е предоставено на майката и е определен режим на лични отношения с бащата. С молба от 17.12.2010г. частната жалбоподателкат И. К. е поискала да се изменeно определението на първата инстанция за определяне привременни мерки относно упражняване на родителските права, като с въззивна жалба от 25.08.2010г. е обжалвала изцяло първоинстанционното решение, включително и в частта, относно предоставяне родителските права на родените от брака деца на нея. При тези данни въззивният съд е приел, че определението за постановяване на привременни мерки относно упражняване на родителските права не може да бъде обжалвано пред по-горната инстанция с оглед разпоредбата на чл.323, ал.3 ГПК, а може да бъде изменяно само от съда, който е постановил мерките, е оставил жалбата срещу същото без разглеждане, като е постановил връщането й. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба срещу обжалваното определение не може да бъде разгледана по същество от настоящата инстанция. С постановеното от въззивния съд определение не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е изрично посочено неговото обжалване пред ВКС, така както изисква разпоредбата на чл.274, ал.2, вр. с ачл.1 ГПК. Отношенията между страните, касаещи упражняването на родителските права и режима на лични отношения е разрешен с постановено от районният съд решение, което е обжалвано пред въззивния съд, който ще извърши проверка на законосъобразността му. Постановеното от въззивният съд определение, с което не е разгледана по същество молба за промяна на постановени по реда на чл.323, ал.1 ГПК привременни мерки няма характер на прекратително определение и като такова да може да подлежи на касационен контрол. След приключване на брачния процес, какъвто е конкретния случай, привременните мерки се заместват от трайната уредба на отношенията във връзка с упражняването на родителските права и режима на лични отношения, каквато ще бъде дадена във въззивното решение А по отношение на същото има и изрична законова забрана, която не дава възможност на страна по делото да обжалва същото пред по-горен съд – чл.323, ал.3 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът