Определение № 1311 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 639/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба на К. Русев от гр. Търговище срещу определение №595 от 06.12.2023г., постановено по адм. дело №206 по описа за 2023г. на Административен съд – Търговище. Твърди неправилност на определението и иска отмяната му. Развива доводи в частната жалба.

Ответникът не изразява становище по частната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното:

Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол пред административния съд е било решение №4 по протокол №58 за проведено на 26.10.2023г. заседание на Общински съвет-Търговище, с което на основание чл. 51а от Закона за общинска собственост (ЗОС), чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), Общински съвет - Търговище:

1. Дава съгласие „БКС Индустриален парк Търговище” ЕООД да участва в учредяването на дружество по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с наименование „Консорциум Индустриален парк - Търговище“ ДЗЗД, заедно с „Прима Магна Груп” АД. Целта на обединението е Партньорите да обединят усилията си за участие в процедура BG- RRP-3.007 „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“) и в случай, че им бъде възложена програмата, да изпълнят всички необходими задължения по Договора.

2. Дава съгласие „БКС Индустриален парк Търговище” ЕООД да участва в създаването на индустриален парк, с цел участие в процедура BG-RRP-3.007 „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“).

3. Възлага на управителя на „БКС Индустриален парк Търговище” ЕООД да взема всички решения, необходими за създаването, изграждането и функционирането на индустриален парк, както и да изготвя и подписва като член на „Консорциум Индустриален парк - Търговище“ ДЗЗД всякакви документи и договори, свързани с осигуряване на организационните, устройствените и техническите условия за създаването, изграждането, функционирането и развитието на индустриалния парк, включително, но не само:

• Концепция за индустриален парк;

• Бизнес-план;

• Подробен устройствен план на индустриалния парк;

• Договор за възлагане на дейностите по експлоатация на индустриалния парк на оператора на парка, т. нар. договор за експлоатация, съгласно чл. 28 от ЗИП, между собственика и оператора на индустриалния парк/зона, в който са възложени и дейностите по чл. 35, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗИП;

• Правилници за цялостната организация в индустриалния парк, с който се определят условията и реда за проектиране и строителство на вътрешната техническа инфраструктура, за придобиване на права върху имоти или части от имоти на територията на парка, строителство на територията на парка.

4. Упълномощава управителя на „БКС Индустриален парк Търговище” ЕООД да потвърждава подкрепата си за оператора на индустриалния парк и да декларира, че е запознат с проекта за изпълнение на инвестиции по настоящата процедура и е съгласен предвидената инвестиция в индустриалния парк да бъде изпълнена.

5. На основание чл. 60, ал. 1 от АПК, Общински съвет - Търговище допуска предварително изпълнение на решенията, считано от датата на приемането му, във връзка със своевременно кандидатстване по процедура BG-RRP-3.007 „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции“ на Плана за възстановяване и устойчивост.

Съдът е приел, че оспореното решение е прието от Общинския съвет, като орган на местно самоуправление във връзка с осъществяване стопанската дейност на общината по реда на Глава шеста от ЗОС. С приемане на оспореното решение за даване на съгласие за участие на общинско дружество в учредяване на дружество по ЗЗД, Общински съвет – Търговище е изразил волята на Община Търговище в качеството ѝ на частноправен субект и собственик на имущество, което тази община управлява и с което има право да се разпорежда. Според съда оспореното решение няма характера на индивидуален, общ или нормативен административен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 145 от АПК, поради което оспорването е недопустимо.

Наред с горното съдът изложил и мотиви за наличие на още едно основание за недопустимост на жалбата – това по чл.159, т.4 от АПК – липса на правен интерес за оспорващия от оспорване на конкретното решение.

Изложеното е мотивирало Административен съд – Търговище да постанови оспорения пред настоящата инстанция правен резултат.

Определението е правилно като краен резултат.

Настоящият съдебен състав не споделя основания мотив на първоинстанционния съд да прекрати производството по делото, а именно, че не е налице подлежащ на оспорване административен акт. Следва да бъде обърнато внимание, че всеки един оспорен акт трябва да се преценява с оглед изключително неговата конкретност. Съдът неправилно е приел, че оспореният акт -решение на общински съвет, не е такъв, който подлежи на самостоятелно обжалване.

Видно от приложената справка от Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на „БКС Индустриален парк Търговище” ЕООД е Община Търговище, която има внесен капитал в същото и непарична вноска. Следователно това е търговско дружество със 100% общинско участие, за което спор по делото няма. В правомощията на общинските съвети е като органи на местното самоуправление по чл. 8 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА да вземат решения по придобиването, управлението и разпореждането с общинската собственост, създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и определяне на своите представители в тях. Общинският съвет по т. 2 от решението си дава съгласие „БКС Индустриален парк Търговище” ЕООД да участва в създаването на индустриален парк, като видно от приложеното по делото споразумение за създаване на обединение, индустриалният парк ще се състои от недвижимите имоти на партньорите, тоест и от недвижим имот общинска собственост. Следователно това е разпореждане със собственост и тя касае управлението на имотите и това е решение, което подлежи на съдебен контрол. При приемане за необжалваемост на това решение ще остане акт, който не подлежи на никакъв контрол, а актът касае важни администартивноправни отношения относно публична собственост, които следва също да бъдат проверени.

Съгласно чл. 8, ал. 11 от ЗОС актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи-общинска собственост подлежат на контрол, и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА. В чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА е посочено, че актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд. Нормата урежда оспорването от областния управител и кмета на общината, като същевременно не изключва изрично гражданите и юридическите лица да оспорват тези актове. Оспорването от граждани и юридически лица винаги следва да е при наличие на правен интерес, като наличието му е въпрос, който се преценява от съда. В тази връзка съдът неправилно е приел, че субектите разполагащи с право на оспорване са само областният управител и кметът на общината.

Независимо от направения извод, че К. Русев, не е сред субектите, който могат да оспорват актовете чл. 8, ал. 11 от ЗОС, Административен съд - Търговище е направил преценка и по отношение на правния интерес на оспорващия, като е приел, че за същия не е налице правен интерес да оспорва конкретното решение. Наличието на правен интерес е предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване от категорията на абсолютните и правилно съдът се е мотивирал, че за К. Русев не е налице. Интерес от защита пред съд имат само онези лица, по отношение на които административният акт оказва неблагоприятно въздействие върху правата и законните им интереси. Настоящият случай не е такъв. Изложеното от жалбоподателя, че реализирането на проекта ще окаже влияние на града в различни насоки, както и, че като кандидат за кмет и общински съветник е заинтересована страна по приемането му не обосновава пряк интерес да оспорва решението.

Правилно съдът е приел, с оглед изложеното и, че не следва да се произнася по искането за спиране на допуснатото с разпореждане предварително изпълнение.

С оглед горното определението следва да бъде оставено в сила, като краен резултат.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1, вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение