Решение № 4397 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 870/2021 г.

Решение № 4397 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 870/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт С., срещу Решение № 7 от 09.12.2020 г., поставено по адм. дело № 591/2020 г. на Административен съд (АС) – Русе, с което по жалба на "Сатурн" ООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 262 – ФК / 02.09.2020 г., издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, в дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ не съответства на материалноправните разпоредби и на принципа за съразмерност, водещи до незаконосъобразността й. Излагат се подробни доводи в подкрепа на жалбата. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т. ч. и за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Сатурн" ООД, представляван от адв. Ф. М., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в становище, като моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на АС – Русе. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС – Русе е отменил Заповед за налагане ПАМ № 262 – ФК/02.09.2020 г., издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, в дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на "Сатурн" ООД, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" - магазин за промишлени стоки в гр. Русе, [улица] забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, вр. Чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. За да постанови този резултат, съдът е изложил е мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон и целта му. Този извод е обоснован с аргументи, че заповедта е немотивирана относно срока за налагане на мярката, като е нарушен и принципът за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените съображения. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС (в приложимата редакция ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. В тази връзка по делото е безспорно установено, че при извършена проверка на 28.07.2020 г. в търговски обект – магазин за промишлени стоки в гр. Русе, [улица], стопанисван от "Сатурн" ООД е констатирано, че за извършената контролна покупка на 1 бр. изолационна лента на стойност 1 лв., заплатени в брой от наличното в обекта фискално устройство TERMOL M20 С ИН НА ФУ ZK131897 и ИН на ФП 501687761 е издадена касова бележка № 007018 в 11, 00ч. Издадената касова бележка съдържа необходимите реквизити по чл. 26, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. С оглед на тази безспорна фактическа обстановка, описана и в оспорената заповед за налагане за ПАМ следва извод, че нарушението не попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, тъй като е безспорно установено, че при извършена контролна покупка на 1 бр. изолационна лента на стойност 1 лв., заплатени в брой от наличното в обекта фискално устройство TERMOL M20 С ИН НА ФУ ZK131897 и ИН на ФП 501687761 е издадена касова бележка № 007018 в 11, 00ч., която съдържа необходимите реквизити по чл. 26, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Констатацията, че в обекта е налично и друго фискално устройство TERMOL M20 с ИН на ФУ ZK 131823 и ИН на ФП 50168687, но с друг стационарен адрес, настоящата инстанция счита за неотносима, доколкото за извършената продажба е издадена касова бележка от наличното в обекта фискално устройство TERMOL M20 С ИН НА ФУ ZK131897 и ИН на ФП 501687761, която съдържа необходимите реквизити по чл. 26, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а не е констатирана друга продажба в нарушение на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В този смисъл недоказано е наличието на основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, поради което като е отменил оспорената заповед, първоинстанционния съд е постановил решение при прилагане на материалния закон. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна.