Определение № 876 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 964/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на директора на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - Враца, подадена чрез пълномощника адвокат С. Генова, за изменение на решение № 12568 от 14.12.2023 г. постановено по настоящото адм. дело № 964/2023 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), в частта му за разноските, като бъдат присъдени в размер на 1070 лева – по 500 лева за всяка от инстанциите и 70 лева държавна такса. Молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК - на 15.12.2023 г. и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С постановеното решение № 12568/14.12.2023 г. по настоящото адм. дело № 964/2023 г. по описа на ВАС, е отменено решение № 458/22.12.2022 г. по адм. дело № 678/2022 г. на Административен съд Враца и вместо него е отхвърлена жалбата на Т. Филипова против заповед № РД-01-143/17.10.2022 г. на директора на РЗИ - Враца, в частта „утвърден списък“, с която на нея не е било начислено допълнително възнаграждение за постигнати резултати за месец октомври 2022 г. При присъждането на разноските по решението, чието изменение се иска сега, касационната инстанция се е съобразила с поискания от касатора техен размер в списъка по чл. 80 ГПК, инкорпориран в касационната жалба на последната страниця - 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение плюс 70 лева за държавна такса. Съгласно задължителната съдебна практика, залегнала в т. 2 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., списъкът по чл.80 ГПК съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. За да се приеме, че е направено искане за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции е достатъчно пред касационната инстанция да е поискано присъждане на разноски. Списъкът по чл. 80 ГПК има функцията да конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри без да са необходими допълнителни изчисления. Доколкото по претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран размер (вж. определение № 21/20.01.2016 г. по т. д. № 1011/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., определение 09/8.01.2020 г. по ч. т. д. № 2152/2019 г. на ВКС, І т.о., определение № 732/19.11.2014 г. по ч. т. д. № 3233/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 2075/17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2019 г., V о. и определение № 7488/22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12915/2020 г., V о.). В списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, респективно да не поиска присъждане на част от разноските. В конкретния случай страната сама е поскала чрез списъка присъждане именно на 570 лева, а не на повече разноски и това е бил размерът на претенцията, който е бил уважен от съда изцяло. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като съдът е присъдил всички разноски, които са описани и поискани от страната в списъка по чл. 80 ГПК. По изложените съображения, искането за изменение на решението в частта му за разноските следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, пето отделение