Определение № 4161 от 26.10.2022 г. на ВКС по д. № 3837/2022 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Подадена е на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК молба от С. Й. и Н. Й. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №1506/17 г. от 5.10.17, с което е отхвърлен предявеният от молителите срещу Д. Д. частичен иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД, за признаване дължимостта на обезщетение за неоснователно обогатяване за процесния период. Соченото като ново писмено доказателство уведомление изх. №22Ю-П-870/3/ от 20.04.22 г. от Кмета на район „Ю.”, общ. Пловдив е приложено към молбата. Ответникът по молбата Д. Д. я оспорва като недопустима и неоснователна. ВКС намира молбата за допустима – подадена е в срока по чл.305, ал.1,т.1 ГПК, считано от датата на издаване на приложеното писмено доказателство. Дали представеното писмено доказателство е ново по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК и има ли съществено значение за делото са въпроси по същество на производството, по които ВКС ще се произнесе след разглеждане на молбата по реда на чл.307, ал.2 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.