Определение № 512 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 515/2012 г.

Образувано е по частна жалба на М. Б. Н. срещу определение от 15.05.2012 г. по ч. гр.д. № 6636 /2012 г. на Софийския градски съд, г.о., с което е потвърдено определение от 04.01.2012 г. по гр.д. № 28457 /2011 г. на софийски районен съд, 24 с-в., с което производството по делото е прекратено. Въззивният съд е приел, че предявените отрицателни установителни искове са с цена 1) 4 491.11 лева (за стойност на топлинна енергия), ведно със законна лихва, 2) 1 832.75 лева лихви за забава за посочен период от време и са с правна квалификация чл.424 ГПК, но са недопустими поради: 1) влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – съдебно изпълнително основание, което се ползва със стабилитет, тя може да бъде оспорвана с иск по чл.424 ГПК, основан на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, каквито не се твърдят, нито се сочат: съдебни решения по други правоотношения (по други вземания), тълкувателни решения не са такива обстоятелства и доказателства, нито обективното изтичане на период от време, какъвто е давностният срок; 2) ако ищецът не е уведомен за заповедта за изпълнение, то исковете са недопустим на друго основание – ищецът има възможност да подаде възражение по чл.414 ГПК, както и да обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, иска то да бъде допуснато до касационно обжалване по материалноправните въпроси ( при обсъждане от въззивния съд единствено на процесуалните предпоставки и пречки на допустимостта ) за нищожност на облигационните отношения поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели, липса на утвърдени нормативни документи за разпределение, неприлагане на разпоредбите на Европейската директива 2006 /23 /ЕО, чл.13, за които твърди наличие на основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване (без да сочи и прилага съдебни актове по двете основания). Насрещната страна не изразява становище. Настоящият състав намира, че частната жалба е недопустима, т.к. · Предявените искове са обективно съединени, те са за парични вземания, съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената на всеки от тях е в размер на търсената сума - 4 491.11 лева и 1 832.75 лева. · Съгласно чл.280,ал.2 ГПК (в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., в сила от същия ден) когато цената на иска е по-ниска от 5 000 лева, въззивните решения не подлежат на касационно обжалване. · Съгласно чл.274, ал. 4 ГПК ( в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г.) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. · Крайният извод е, че тъй като въззивното решение, което би било постановено в това (настоящото) производство с цена на всеки един от обективно съединените искове под 5 000 лева, не би подлежало на касационно обжалване, то и определенията, постановени по това дело от въззивен съд не подлежат на обжалване с частна касационна жалба. При тези изводи Върховният касационен съд следва да върне недопустимата частна касационна жалба. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът в това производство не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани. Воден от изложеното съдът