Решение № 3769 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13616/2020 г.

Решение № 3769 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13616/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса- град Бургас срещу решение № 1237/2.10.2020 г., постановено по административно дело № 1218/2020 г. на Административен съд – Бургас, в частта му, с която са отменени т. 3 и 5 от заповед за налагане на санкции № РД-25-488/19.05.2020 г. на директора на РЗОК – Бургас. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в тази му част поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател моли за отмяна на решението в атакуваната му част и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на УМБАЛ "Дева Мария" срещу т. 3 и 5 от заповедта за налагане на санкции, издадено от директора на РЗОК-Бургас. Претендира присъждането на съдебни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Дева Мария" ЕООД - град Бургас, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждането на съдебни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване по отношение отмяната на т. 3 от заповедта на директора на РЗОК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на атакуваната част от съдебния акт в пределите на чл. 218 от АПК, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил т. 3 и 5 от заповед № РД-25-488 от 19.05.2020 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - град Бургас по реда на чл. 76 от ЗЗО, с която на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД- гр. Бургас – изпълнител на болнична медицинска помощ, са наложени санкции финансова неустойка в размер на двеста лева всяка за извършени нарушения на ЗЗО и НРДМД за 2018 г. Нарушението по т. 3. се изразява в това, че при хоспитализацията, документирана с ИЗ 9476 не е спазен реда за работа с първичен медицински документ, тъй като в част ІV на направлението за хоспитализация- "Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара /ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент" не са описани придружаващите заболявания на пациента- [заболявания], които са посочени в ИЗ. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и чл. 368 и чл. 373, ал. 1 от НРД МД 2018 г. ;. Нарушението по т. 5 касае хоспитализацията, документирана в ИЗ 11270. То е описано в заповедта по следния начин: "За документираното в Епикриза изследване Ехо Доплер при изписването на пациента липсва в ИЗ приложен протокол, с което не е изпълнено изискването на чл. 289, т. 8 от НРДМД за 2018 г. ; ". Административен съд – Бургас е отменил като незаконосъобразна заповедта в частта и по т. 3 и т. 5. Решението е валидно, допустимо но неправилно в обжалваната му част. На основание чл. 400, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД МД 2018 г. – отм. от 1.01.2020 г.) санкцията "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. се налага на изпълнител на болнична медицинска помощ в случай на извършено от него нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, определени в този НРД. Като основание за прилагане на санкцията по т. 3 от заповедта е прието обстоятелството, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е допуснал нарушение на задължението си за вписване на придружаващите заболявания в част ІV на направлението за хоспитализация, бл. МЗ-НЗОК № 7, по отношение на пациента Р. С., хоспитализиран в периода 09-12.08.2019 г. с диагноза [диагноза] по КП № 74. 1. В историята на заболяването са отразени придружаващи заболявания - [заболявания]. Първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че в частта си по т. 3 заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като ЗЗО и НРД не поставят задължително изискване за попълване на придружаващите заболявания в част ІV на направлението за хоспитализация, поради което лечебното заведение не е осъществило вмененото му нарушение. Касационната инстанция не споделя направения извод. Чл. 33, ал. 3 във връзка с ал. 2 и 1 от НРДМД за 2018 г. ; , предвижда, че извършената дейност по договора с НЗОК се отчита и заплаща от изпълнителите на медицинска помощ с документите по ал. 2, между които са и първичните медицински документи, посочени в приложение № 2а. Направлението за хоспитализация е именно такъв документ. Съобразно чл. 343 от НРДМД за 2018 г. ; , Националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Ето защо касационната инстанция приема, че неотразяването на придружаващото заболяване в един от първичните медицински документи, с които се отчита извършената по договора дейност, затруднява и контрола върху тази дейност. В указанията за попълване на "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" /бл. МЗ- НЗОК № 7 е предвидена и отделна графа "Придружаващи заболявания и усложнения", в която на трите реда се вписват съответните състояния съобразно правилата за кодиране, като се поставя и допълнителен код, когато се изисква съобразно правилата за кодиране, обозначен с * в МКБ10; диагностична/терапевтична или оперативна процедура- код по МКБ 9 KM. Действително в указанията не е посочено, че придружаващите заболявания се попълват "задължително". Това е наложено единствено от обстоятелството, че е възможно пациентът да няма придружаващи заболявания и в този случай няма как тази графа да бъде попълнена. Но ако пациентът има придружаващи заболявания, тази графа следва да бъде "задължително" попълнена съобразно дадените указанията за попълване. Това налага отмяната на решението в частта му, с която е отменена като незаконосъобразно т. 3 от заповедта за налагане на санкции. Доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция дължи произнасяне по същество. Доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че пациентът е имал придружаващи заболявания, които са отразени в историята на заболяването. Тези придружаващи заболявания не са отразени в част ІV на направлението за хоспитализация. Това представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и е основание за прилагане на санкцията по чл. 402, ал. 3 от НРД МД 2018 г. - "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. за всеки случай на нарушение. Неотразяването на придружаващото заболяване на пациента представлява нарушение, което е в пряка зависимост с адекватното му лечение. Това нарушение не представлява и маловажен случай, съобразно дадената в § 1, т. 4. 2 от НРДМД за 2018 г. дефиниция. В конкретния случай е наложена санкция в минимален размер. При наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на УМБАЛ "Дева Мария" по отношение на нарушението по т. 3 от заповедта, оспорването на изпълнителя на медецинска дейност в тази му част се явява неоснователно. В частта, с която е отменена т. 5 от заповедта за налагане на санкции, решението на административния съд е необосновано. Съдът е приел, че констатациите, изложени в заповедта по отношение на нарушението по т. 5 са вътрешно противоречиви и от тях не може да се направи извод какво точно нарушение е извършила болницата. Описанието на нарушението по т. 5 в заповедта обаче е ясно. В него изрично е посочено, че на 17.09.2019 г. е проведено изследване Ехо-Доплер, за което към ИЗ е приложен протокол. Пациентката е оперирана на 18.09.2019 г. В епикризата е посочено, че при изписването на пациентката е проведено изследване Ехо-Доплер, но за това изследване в историята на заболяването не е приложен протокол. В заповедта изрично е посочено по отношение на кое изследване не е приложен протокол- а именно проведеното след операцията изследване Ехо-Доплер. Това налага отмяната на решението в тази му част и произнасяне по същество. Установено е, че към историята на заболяването не е приложен протокол за изследването, извършено след операцията на пациентката. Чл. 289, т. 8 от НРДМД за 2018 ; предвижда, че при извършване на ултразвуково изследване, вкл. и при интервенционални процедури под ехографски контрол, се изготвя и прилага в ИЗ документ "Протокол за ултразвуково изследване", който съдържа описанието на находката съгласно медицински стандарт по "Образна диагностика", име на пациента, час и дата на извършване, собственоръчно положено име и подпис от специалиста, осъществил изследването. Такъв протокол не е приложен в ИЗ и това представлява нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 289, т. 8 от НРДМД за 2018 г. ; и е основание за налагане на финансова неустойка по чл. 402, ал. 3 от Договора. Същата е определена в минимален размер. Изложеното обуславя неоснователността на оспорването на УМБАЛ "Дева Мария" и в тази му част. С оглед изхода на спора следва да бъде отменено решението на Административен съд-Бургас и в частта му относно присъдените на РЗОК разноски. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените за тази инстанция разноски е основателно. Направени са разноски за държавна такса в размер на 200 лева. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.