Определение от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6103/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осиурителния кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Електроник трейдър“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, [адрес], представлявано от управителя М. Атанасов, чрез адв. Н.Кунев от ВАК, срещу решение № 2373 от 07.04.2023 г. по адм. д. № 2695/2022 г. Административен съд София-град.

С оспореното решение е отхвърлена жалбата на „Електроник трейдър“ ЕООД, ревизионен акт /РА/ № №Р-22220221000973-091-001/04.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 43/7.1.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, с който за данъчните периоди м. 07.2020, м. 8.2020 г. и м. 09.2020 г. са определени задължения на основание чл. 86, вр. чл. 102, ал. 2 и ч 67, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер от 303 338, 56 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 32 649, 83 лв.

С определение от 25.01.2023 г. по адм. д. №12086/2021 г. Върховен административен съд е отправил преюдициално запитване съгласно чл. 267, параграф първи, „б“ от Договора за функциониране на Европейския съюз със следните въпроси:

1. Национална правна уредба, която при освобождаването по дял XII, глава първа от Директива 2006/112 на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, третира различно данъчно задължени лица, в зависимост от бързината, с която достигат прага на оборота за задължителна регистрация по ДДС, нарушава ли принципите на общата система на ДДС в ЕС?;

2. Директива 2006/112 на Съвета допуска ли национална правна уредба, според която освободеният характер на доставка по дял XII, глава първа от Директива 2006/112 зависи от изпълнението в срок на задължението на доставчика за подаване на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС?

3. По какви критерии, изведени от тълкуването на Директивата за ДДС, следва да се преценява дали посочената национална правна уредба, която предвижда възниквне на данъчно задължение в случай на късно подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС, има санкционен характер?

По преюдициалното запитване, с горепосочените въпроси е образувано дело С-122/2023 пред Съда на Европейския съюз.

Настоящият съдебен състав намира, че тълкуването на относимите норми от правото на ЕС, съобразно приюдициалните въпроси на Върховен административен съд, от СЕС по дело С-122/2023, ще има значение за правилното решаване спора по настоящето дело. Въпросите, поставени в преюдициалното запитване, са пряко свързани и относими към спора, повдигнат в настоящото производство, поради което е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС при данъчното облагането на „Електроник трейдър“ ЕООД, а в последствие търговският субект е понесъл данъчна тежест, поради късното подаване на заявление за регистрация по ЗДДС. С оглед спорния въпрос за санкционния характер на правната норма, а оттук и наличието на пропорционалност/непропорционалност на самата разпоредба, поставените преюдициални въпроси на Върховен административен съд са от значение за правилното решаване спора по настоящето дело.

Тълкуването на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено от Върховен административен съд, следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебно решение по настоящото дело, тъй като съгласно чл. 633 ГПК, решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

По изложените съображения производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело С-122/2023.

Определението, с което е даден ход по същество на делото, следа да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, първо отделение