Определение № 431 от 28.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3321/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение от 09.07.2018г. по гр.д.№278/2018г. на АС Велико Търново, с което като е потвърдено определение от 18.05.2018г. по гр.д.№32/2018г. на ОС Ловеч, е оставено без уважение искането на Г. В. за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Частният жалбоподател – Г. В. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд и същото като неправилно да бъде отменено, като бъде постановено такова за освобождаването му от държавна такса. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне. Частният жалбоподател Г. В. е предявил иск срещу издателска къща [фирма] с правно основание чл.45 и 49 ЗЗД за заплащане от последната на обезщетение в размер на 300 000лева за причинените му от дружеството вреди. С разпореждане от 22.01.2018г. исковата молба е оставена без движение с указания ищецът да внесе 12 000 лева държавна такса. С молба от 01.02.2018г. Г. В. е поискал да бъде освободен от държавна такса, тъй като понастоящем няма доходи и се намира в затвора в [населено място]. Поддържал е също така, че няма възможност да се разпореди и с имуществото си, тъй като то е възбранено от КОНПИ. Съдът отново му е дал указания, за това че с оглед разпоредбата на чл.40 от ЗОПДНПИ/отм./ ищецът може да поиска от съда да разреши плащане на държавната такса от имуществото възбранено от КОНПИ. Тези указания са връчени лично на ищеца на 25.04.2018г., а на назначения му по реда на правната помощ адвокат на 02.05.2018г. С молба от 04.05.2018г. ищецът отново е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса поради липса на доходи. С оглед данните по делото, че ищецът разполага с имущество, което е възбранено от КОНПИ, съдът с определение от 18.05.2018г. по гр.д.№32/2018г. на ОС Ловеч е оставил искането за освобождаване от държавна такса без уважение. Това определение е обжалвано с частна жалба от Г. В. на 31.05.2018г. и с обжалваното определение същата е оставена без уважение. Въззивният съд е изложил съображения за това, че не са налице предпоставките на чл.83 ГПК за освобождаване на ищеца от държавна такса, тъй като същият разполага с достатъчно имущество, а възбраните наложени от КОНПИ не представляват пречка да се разреши плащане по реда на чл.40 ЗОПДНПИ/отм./ по искане на страната, каквото не е направено. В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за спора: длъжен ли е съдът на основание невъзможност за заплащане на държавна такса, да извърши преценка на данните за доходите на ответниците, като ги съпостави с всички доказателства по делото. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по поставения въпроси и на соченото основание. Съдът е констатирал, че цялото имущество на молителят е възбранено, но е достигнал до извод, че същият може своевременно да заплати дължимата държавна такса. Съдът е подложил на преценка релевантните за искането на ищеца обстоятелства, доходите и липса на свободно имущество, което да послужи за удовлетворяване на изискването за заплащане на държавна такса. Невъзможността да бъде заплатена държавната такса е опровергана от данните по делото за налично достатъчно имущество от което може да се осигурят средства за заплащане на същата при дадените от съда указания в тази насока. С тази разпоредба е п редвидена възможност за заплащане на разноски по делото от стойността на възбраненото или запорирано имущество, когато страната не разполага със средства за това. Въззивният съд, съобразно константната практика по чл. 290 ГПК /определение по ч. гр. дело № 1842/2015 г. на състав на III г. о. на ВКС, определение по ч. гр. дело № 4453/2016 г. на състав на IV г. о. на ВКС/ е изследвал, налице ли са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса въз основа на всички данни в декларацията за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, неговото здравословно състояние и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, съпоставими с размера на дължимата държавна такса Предвид изложените съображения съдът: