Решение № 10952 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 757/2012 г.

Решение № 10952 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 757/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район "Източен" - община Пловдив - Петър Петров, чрез процесуалния представител - Милка Тодорова-Добрикова - главен юрисконсулт на район "Източен", срещу решение № 2028 от 28.11.2011 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 128/2011 г., 17-ти състав, с което е отменена Заповед № 10 ОА 3668 от 28.12.2010 г., издадена от Кмета на Община Пловдив Славчо Атанасов, с която по отношение на "ЕДА ИМПОРТ - ЕКСПОРТ" ЕООД е установено вземане в полза на Община Пловдив в размер на 18214 лв. Касаторът е осъден и да заплати на дружеството разноски в размер на 200 лв. Посочените в касационната жалба пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението, а заповедта на кмета на Община Пловдив да бъде приета за правилна и законосъобразна. Ответникът по касация -"ЕДА ИМПОРТ - ЕКСПОРТ" ЕООД, чрез упълномощения адвокат Росица Манолева, в съдебно заседание не се представлява, но в писмен отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Заповед № 10 ОА 3668 от 28.12.2010 г., издадена от Кмета на Община Пловдив Славчо Атанасов, с която по отношение на "ЕДА ИМПОРТ - ЕКСПОРТ" ЕООД е установено вземане в полза на Община Пловдив в размер на 18214 лв. и е наредено на дружеството в 7-дневен срок от получаване на заповедта посочената сума да бъде внесена в касата на Район "Източен" при Община Пловдив. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатирано е от съда, че оспорената заповед е издадена от административния орган при неизяснена фактическа обстановка - в нарушение на чл. 35 от АПК и при неизпълнение на задължението по чл. 36, ал. 1 от АПК - да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай. Това от своя страна е довело до липса на фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед, което е в противоречие на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК и води до нейната незаконосъобразност. Установено е също, че търговското дружество не е уведомено за началото на производството по чл. 9б, ал. 2 на Закона за местните данъци и такси (редакция ДВ, бр. 105 от 2006 г., приложима в конкретния случай съгласно § 4б от ПЗР на ЗМДТ), както изисква разпоредбата на чл. 26 от АПК, както й не му е предоставена възможност по чл. 34 от АПК да изрази становище и възражение по основателността на процедурата и методиката за определяне на таксата и начислената лихва. Отбелязано е, че допуснатите нарушения са лишили дружеството от защита пред една инстанция и са го поставили в невъзможност да упражни процесуалните си права и да посочи в досъдебната фаза факти и обстоятелства, които опровергават констатациите на административния орган. В обобщение съдът е посочил, че всяко едно от допуснатите нарушения на процесуалните правила е до такава степен съществено, че само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. Решението на Административния съд - гр. Пловдив е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. За установено от фактическа страна съдът е приел, че оспорваната заповед № 10 ОА 3668 от 28.12.2010 г. на Кмета на Община Пловдив е издадена във връзка с писмо с изх. № 1000-1035 (10)/28.07.2010 г., представляващо покана за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 ДОПК, до Аднан Кюрклю - управител на дружеството ответник относно неизпълнени задължения, представляващи дължими суми по разрешение № 02-И-697/11.12.2009 г. за ползване на имот общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, бул. "Източен" за търговска дейност - продажба на авточасти и автогуми съгласно Раздел II от ЗМДТ, чрез поставяне на преместваем обект за търговия по смисъла на чл. 56 от ЗУТ - павилион с площ 130,10 кв. м. и заповед № ЗРИ-19/20.05.2010 г. на кмета на район "Източен" за отнемане на посоченото разрешение за ползване. Констатирани са дължими суми към датата на издаване на процесната заповед по невнесени в срок такси по чл. 72 от ЗМДТ в размер на 18214 лева. С оглед неизпълнение на посочените задължения от страна на "ЕДА ИМПОРТ - ЕКСПОРТ" ЕООД, на основание чл. 9б, ал. 2 и ал. 1 във връзка с чл. 72 от ЗМДТ и чл. 24, ал. 1 от АПК, кметът на Община Пловдив е издал оспорената заповед. Съгласно чл. 9б, ал. 1 от ЗМДТ невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а според ал. 2 от същия текст - вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК, като актът може да се обжалва по същия ред. В процесния случай задължението на "ЕДА ИМПОРТ - ЕКСПОРТ" ЕООД за внасяне на такса по чл. 72 от ЗМДТ е установено с два акта - разрешение № 02-И-697/11.12.2009 г. и заповед № ЗРИ-19/20.05.2010 г. на кмета на Район "Източен". И двата акта са били обжалвани от дружеството пред Административен съд - Пловдив, като са образувани дела с № 2010/2011 г. и № 129/2011 г. по описа на същия съд. По време на издаване на обжалваната в първоинстанционното решение заповед № 10 ОА 3668 от 28.12.2010 г., горепосочените разрешение и заповед не са били влезли в сила, поради тяхното обжалване. Стига се до извода, че оспорваната заповед е издадена, без да са налице за това правни и фактически основания, в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Видно и от самата заповед се констатира, че в нея липсват мотиви за издаването й, като са цитирани единствено не влезлите в сила разрешение и заповед и редица решения на Общинския съвет на гр. Пловдив, които сами по себе си не могат да бъдат основание за установяване на задължението за въпросната сума. Несъстоятелни са доводите, изложени в касационната жалба, че по време на издаване на оспорената заповед, разрешение № 02-И-697/11.12.2009 г. и заповед № ЗРИ-19/20.05.2010 г. на кмета на Район "Източен" са били влезли в сила. Видно от решение № 994 от 07.06.2011 г. по административно дело № 129/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което заповед № ЗРИ-19/20.05.2010 г. е отменена, връчването на съответната заповед на 26.05.2010 г. на управителя на "ЕДА ИМПОРТ - ЕКСПОРТ" ЕООД - Аднан Кюрклю е нередовно, поради което и срокът за обжалване не е бил изтекъл към датата на входиране на жалбата в съда. Това води до извода, че заповед № ЗРИ-19/20.05.2010 г. не е била влязла в сила, тъй като индивидуалните административни актове влизат в сила, едва след като изтече срокът за тяхното обжалване. Що се отнася до разрешение № 02-И-697/11.12.2009 г., въпреки че е издадено на 11.12.2009 г. то е връчено на пълномощника на управителя на "ЕДА ИМПОРТ - ЕКСПОРТ" ЕООД на 08.07.2011 г. Срокът за обжалване на конкретното разрешение започва да тече от момента на връчването му на неговия адресат. Видно от самото разрешение в него не е указано в какъв срок и пред кой орган същото подлежи на обжалване, което от своя страна води до приложението на чл. 140, ал. 1 от АПК - удължаване на срока за обжалване на два месеца, което прави жалбата срещу решението подадена в срок. При така установените по делото факти първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отменил заповед № 10 ОА 3668 от 28.12.2010 г. на кмета на Община Пловдив. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,