Определение № 179 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 887/2017 г.

Производството е с правно основание чл.253 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Д. с искане съдът да отмени свое определение № 84 от 24.03.2017г. за спиране до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС на производството по делото /образувано по подадена от С. К. М. и Д. И. Г. молба за отмяна с вх.№ 8498 от 31.08.2016г. на постановление за възлагане на недвижим имот от 27.12.2012г. на ЧСИ М.-К. по изп.д.№ 20128390400168, понастоящем прехвърлено на ЧСИ П., преобразувано под № 20138510401684/. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като съобрази,че не е предвидена нарочна процедура /поради което не изпраща молбата за становище на другите страни/ и след преценка на данните по делото, намира следното: Определението, чиято отмяна се иска не подлежи на обжалване /вж. т.2 от ТР № 8 от 7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно чл.253 ГПК определенията, които не слагат край на делото могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд в три случая – при изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В конкретният случай молителят се позовава на съвсем различно основание – твърди, че описаните в тълкувателното дело въпроси „не кореспондират по никакъв начин с фактическата обстановка по делото”. Така формулираното от молителя основание, съпоставено с основанията, които изчерпателно са посочени в чл.253 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че е най-близко до грешка. /В сезиращата молба не се твърди да е настъпило изменение на обстоятелствата, а пропускът обикновено се свързва с липса на произнасяне/. Изложените в молбата доводи са два. Първият е, че процесното постановление за възлагане, чиято отмяна се иска в спряното извънинстанционно производство вече е било атакувано по реда за обжалване пред СГС и САС /Според молителя спирането предполага подобно обжалване да не е било преведено/. Вторият е, че не са налице хипотезите на т.3 и т.4 от т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, тъй като определението на СГС е било предмет на отмяна по реда на чл.303 ГПК /т.3/ и липсвало постановен съдебен акт в производство по спорна администрация, а постановление на ЧСИ /което изключвало и т.4/ Настоящият съдебен състав намира изложените доводи за неоснователни, счита че не е налице грешка по смисъла на чл.253 ГПК при постановяване на определение № 84 от 24.03.2017г. за спиране, поради което подадената молба следва да се остави без уважение. Съображенията: Основният мотив за спиране на настоящето производство, който съставът поддържа е, че по въпроса за приложението на отмяната по чл.303 -309 ГПК към решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действията на съдебен изпълнител е налице констатирана противоречива съдебна практика, във връзка с което понастоящем е сезирано Общото събрание на ГК и на ТК на ВКС. Р. спорен въпрос /т.3 по т.д.№ 7/2014г./, който предстои да бъде разрешен е дали съдебното решение, постановено в производството по жалби срещу действия на съдия изпълнител поражда правни последици, които покриват съдържанието на силата на присъдено нещо /дали спорът по законосъобразност на тези действия по естеството си е различен или не от спора за изпълняемото право/. Отговорът на този въпрос е в пряка връзка с решаването на въпроса за допустимостта на настоящото производство, тъй като произнасяне по същество по подадената молба за отмяна е възможно само ако се приеме, че решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Приемането на обратното би довело до прекратяване на настоящето производство като недопустимо. Мотивиран от изложеното, на основание чл.253 ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение