Определение № 103 от 05.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6274/2014 г.

Производството е по чл. 94 – 99 ГПК и чл. 25, ал. 1 ЗПрП. Образувано е по молба вх. № 2578 от 07.03.2017 г. на М. М. К. за предоставяне на правна помощ по реда и при условията на ЗПП във формата на процесуално представителство за производството пред ВКС. В молбата молителят декларира, че се намира в затвора, не реализира никакви доходи от трудова дейност, няма никакво движимо и недвижимо имущество, ценни книжа, дялове в дружества и парични средства в банки. Лицето е разведено, в напреднала възраст с недобро здравословно състояние – боледува от диабет и полиневропатия и закупува лекарства за тях. Единственият източник на доход, който молителят реализира е под формата на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 194, 68 лв. След като съобрази така изложените в молбата твърдения и приложените към нея писмени доказателства, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молителят няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и искането му за предоставяне на правна помощ следва да бъде уважено. Предвид на това следва да бъде изискано от В. адвокатски съвет да определи адвокат /чл. 25, ал. 4 ЗПрП/, който да осъществи процесуалното представителство на касатора по делото в обем до приключването му пред настоящата инстанция. С оглед горното, съдът