Определение № 8720 от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6958/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а, във вр. с чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ Образувано е частна жалба на "АСАП" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител адв. Е. Димова срещу Определение № 646 от 13.06.2024г., постановено по преписка № КЗК- 469/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което е оставено без уважение искането на за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Предоставяне на телевизионен сигнал в обекти управлявани от ИА „Военни клубове и военно – почивно дело“ по обособени позиции“, открита с Решение № F517163/14.05.2024г. на възложителя с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00515-2024-0035. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи относно липса на конкретни съображения касаещи процесната процедура за възлагане на обществена поръчка, както и посочване единствено на бланкетни изрази и текстове несъобразени с фактическата обстановка по случая. Иска се отмяна на определението и постановяване да друго по същество, като се наложи временна мярка "спиране на процедурата ". Претендира се присъждане на направени разноски. Ответната страна Изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно- почивно дело“ в предоставяния срок за отговор не взема становище по частната жалба. След преценка на доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 216а, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: В КЗК е било образувано производство по преписка № КЗК-469/05.06.2024 г., във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-1030/31.05.2024г., подадена от „АСАП“ ЕООД срещу Решение № F517163 /14.05.2024 г. на зам.-изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ /упълномощено лице съгласно Заповед № 221/22.02,2024 г. на изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“, във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗОП/ за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на телевизионен сигнал в обекти управлявани от ИА „Военни клубове и военно - почивно дело” по обособени позиции“. Процедурата е с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00515-2024-0035.С жалбата е направено искане за налагане на временна мярка "спиране" на процедурата за възлагане на обществена поръчка. КЗК е разгледала подробно доводите на жалбоподателя, свързани с направеното искане за спиране на процедурата и е приела, че не следва да бъде допускана временна мярка "спиране на процедурата", като е посочила липсата на аргументираност на направеното искане за допускане на тази временна мярка. КЗК е приела липсата на както на изложени от страна на жалбоподателя доводи за накърняване на неговия или обществения интерес от изпълнение на поръчката, така и на каквито и да било доказателства в тази насока. За да отхвърли направеното искане КЗК е взела предвид и е изложила обстойни съображения относно характера и обществената значимост на предмета на обжалваната поръчка. Противно на възраженията на частния жалбоподател комисията е изложила конкретни и съобразени с предмета на поръчката доводи. с оглед на който е заключила, че спирането на процедурата би могло да засегне интересите не само на възложителя, но и тези на трети лица, заинтересовани от изпълнението на предмета на конкретната обществена поръчка, в случая всички военнослужещи желаещи да ползват базите за почивка към ИА „ВКВПД“. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав счита, че КЗК законосъобразно е тълкувала и приложила разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП. С първата разпоредба е регламентирано, че подадената жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Следователно законодателят е преценил, че е в обществен интерес оспорването на решение за откриване на възлагателна процедура да не спира процедурата и това е общият приложим принцип. Като отклонение от това правило е предвидена възможността за налагане на временна мярка, но само по изключение при мотивирано искане от страна на жалбоподателя и при условията, регламентирани с текста на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Разпоредбата изисква Комисията да се произнесе по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от ЗОП е предвидено, че КЗК може да не наложи временна мярка в случай, че отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Правилен е извода на КЗК относно липсата на надлежни и обосновани доводи от жалбоподателя, свързани с разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. В конкретния случай КЗК е съобразила предмета на поръчката и е приела, че същият е от изключителна важност за осигуряване на подходящи условия за отдих и възстановяване на военнослужещите и цивилните служители на Министерството на отбраната, с цел подобряване качеството на техния професионален, личен и семеен живот и пълноценното използване на отпуските и свободното им време, който извод напълно се споделя и от настоящият касационен състав. Предвид посочената липса на доказателства и конкретни твърдения, който да обосновават извод, че продължаването на процедурата би довело до увреждане интересите на жалбоподателя и изложените обосновани аргументи, че спирането ще доведе до засягане интересите на българските военнослужещи, Комисията правилно е приела, че продължаването на процедурата ще защити в по-голяма степен обществения и националния интерес. Спирането на процедурата не би повлияло пряко, непосредствено и благоприятно на интересите на жалбоподателя, който разполага с друг реда на защита - право на оспорване на административните актове в производството по ЗОП. Продължаването на процедурата няма да накърни интересите му, защото в настоящото съдебно производство не могат да бъдат разглеждани оплакванията по законосъобразността на самата процедурата. Такъв косвен контрол в производството по чл. 203 от ЗОП е недопустим. Предвид изложеното правилно КЗК е приела, че ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура и правилото на чл. 112, ал. 8 от ЗОП. Предвид на горното съдът счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,