Определение от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2026 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Във Върховния административен съд (ВАС) е постъпила касационна жалба, подадена от Л. С., гражданка на Република Куба, против решение № 43384 от 30.12.2025г., постановено по адм. дело № 3938/2025г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). По касационната жалба е образувано адм. дело № 2982/2026г. по описа на ВАС. Предмет на касационна проверка е решение на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на посоченото лице срещу заповед № 5364з-783/14.02.2025г. на заместник-директора на Дирекция „Миграция“ – МВР за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) – „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“ на Л. С.. Към касационната жалба е приложена молба от Л. С. за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 АПК, като се сочи, че оспорващата е майка на новородено дете, родено на [дата на раждане] в Република България, и предварителното изпълнение на заповедта би довело до фактическо разделяне на майка и дете, а оттам и до значителна и трудно поправима вреда. Сочи се, че изпълнението на административната мярка представлява сериозна намеса в правото на семеен живот по чл. 8 ЕКПЧ, както и че не съществува надделяващ обществен интерес, който да оправдае незабавното изпълнение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира искането на оспорващата, обективирано в подадената по делото молба, за допустимо, а по същество – за основателно. От данните по делото е видно, че с т. 3 от заповед № 5364з-783/14.02.2025г. на заместник-директора на Дирекция „Миграция“ – МВР за налагане на ПАМ – „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“ спрямо Л. С., е допуснато предварително изпълнение на акта на основание чл. 60, ал. 1 АПК, с оглед защитата на особено важни държавни и обществени интереси. Разпореждането за предварително изпълнение на заповедта, обективирано в т. 3 от същата, не е обжалвано и е влязло в сила. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Настоящият състав намира, че в случая са налице основанията по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на акта, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1. Оспорващата се позовава на нови обстоятелства, а именно, че е станала майка на новородено дете, родено на [дата на раждане] в Република България, за което представя удостоверение за раждане. Представя и удостоверение за сключен граждански брак с Р. Е. Д. на 07.12.2024г. Така релевираните нови обстоятелства водят до безспорния извод, че предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ би причинило на оспорващата трудно поправима вреда, като майка на новородено дете, родено в Република България от брака й с български гражданин. Вредите, които оспорващата би понесла, са противопоставими и надделяват над обществения интерес, в защита на който е постановено разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК. Предварителното изпълнение на наложената ПАМ би било несъразмерно и би представлявало непропорционална намеса в правото на личен и семеен живот, защитимо по чл. 8 ЕКПЧ. С оглед на изложеното, налице са материалноправните предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 5364з-783/14.02.2025г. на заместник-директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, допуснато в влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение