Определение № 50394 от 27.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1805/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на Д. Г. П. ЕГН [ЕГН] срещу определение № 134 от 12.05.2022 г. на ВКС,ТК,Второ отд. по т.д. № 1579/2021 г., с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу решение №2605/13.04.2021 г. по в.гр.д. № 284 на Пловдивски окръжен съд, ГО,7 с-в. От страна на ответното дружество „Клермон импорт-експорт“ със седалище [населено място] е подаден писмен отговор със становище за неоснователност на ЧЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС,ТК, Второ т.о. се е позовал на обстоятелството, че подадената частна касационна жалба е недопустима, съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК, доколкото цената на иска е под 20 000 лева и спорът се явява търговски по своя характер. В мотивите са изложени следните съображения, относно търговския характер на спора, определящ недопустимостта на производство по касационно обжалване при цена на иска под 20 000 лева: Предявените искове са в размер съответно 3 647,87 евро - остатък от дължима цена на доставена стока по фактура № FJ29 от 30.12.2015г., и 1 367,14 евро – обезщетение за забава за периода от 31.12.2015г. до 09.09.2019г.,, за които суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.09.2019г. до окончателното й изплащане е издадена заповед № 1136 от 08.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1909/2019г. на Районен съд Асеновград. Съставът на ВКС,Второ т.о. е приел, че делото е търговско, тъй като претендираните с исковата молба суми произтичат от търговска сделка – международен договор за продажба на стока /mycelium, 210 кг/. В конкретния случай ответникът по исковата молба не е бил потребител при сключване на процесния договор и следователно не се прилага § 2 от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./, с което в чл. 113 ГПК, озаглавен „Искове на и срещу потребители“ е създадено ново процесуално правило /второ изречение на чл. 113 ГПК/, съгласно което предпоставка за разглеждане на такива спорове е цената на иска да е над 5000 лева. Съгласно § 13, т. 1 ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Предвид обстоятелството, че страните са сключили множество договори за покупко-продажба на стоки - mycelium /евромицел, използван за производството на гъби/, за които са издадени множество данъчни фактури и международни товарителници, и съобразно вида и количеството на продадената стока, в обжалваното определение е направен извод, че договорът е сключен в рамките на упражняваната от ответника по исковата молба търговска дейност /същият е регистриран като едноличен търговец в Търговския регистър/, като стоката не е купена за лична, семейна или домашна употреба и следователно спорът е търговски, а не потребителски. Ето защо и при положение, че всяка от предявените претенции е под определения минимален размер за касационно обжалване 20 000 лева, съдът е заключил, че въззивното решение е постановено на 13.04.2021г., поради което същото е влязло в сила като необжалваемо: т.е. касационната жалба е недопустима и не подлежи на касационен контрол и следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. По развитите в настоящата частна жалба опраквания настоящият състав на Първо т.о. на ВКС намира, че по-голямата част от тях се отнасят до правилността на въззивното решение на ПОС срещу което е била подадена оставената без разглеждане КЖ. Единственият довод по отношение произнасянето с обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение се свежда до неоснователността на извода за липсата на качеството „потребител“ на ответника-ф.л. Настоящият състав на ВКС напълно споделя този извод, доколкото същият е на база изложените от страните в ИМ и в отговора на същата твърдения и въз основа на съдържанието на събраните писмени доказателства в насока, че страните са сключили множество договори за покупко-продажба на стоки - mycelium /евромицел, използван за производството на гъби/, за които са издадени множество данъчни фактури и международни товарителници, както и на вида и количеството на продадената стока и не на последно място и на качеството ЕТ на страната ф.л. Това е достатъчно за определянето на спора като търговски, т.е. за изпълнението на търговска сделка, съгласно разпоредбите на чл.365 т.1 ГПК във връзка с чл.286 ал.3 ТЗ във връзка с чл.286 ал.1 ТЗ. Последното изключва същият да е потребителски по смисъла приложението на § 2 от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./, съгласно което предпоставка за разглеждане на такива спорове е цената на иска да е над 5000 лева, а не над 20 000 лева приложима за търговските спорове.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение