Определение № 2472 от 26.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1658/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез майка си и законен представител Р. И. П. срещу определение №383 от 25.06.2024 г. по ч.в.т.д.№309/2024 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №221 от 29.04.2024 г. по гр.д.№307/2023 г. на ОС Разград, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на т.д.№1878/2021 г. на СГС с окончателен съдебен акт. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: В хипотеза, в която длъжникът и ответник по иск по чл.135 ЗЗД е признал частична дължимост на вземането на ищеца в исковото производство за самото вземане, налице ли е връзка на преюдициалност по чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. Ответниците по частната касационна жалба „Уникредит Булбанк“ АД и „Изола П.“ ООД заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежни страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да потвърди определението на ОС Разград, с което е спряно производството по гр.д.№307/2023 г. /образувано по предявени от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез майка си и законен представител Р. И. П. срещу „Уникредит Булбанк“ АД и „Изола П.“ ООД искове по чл.135 ЗЗД и в което производство ищците поддържат, че са кредитори на „Изола П.“ ООД като притежатели на вземане за равностойност на дружествен дял на наследодателя им на основание чл.125, ал.3 ТЗ/, до приключване на т.д.№1878/2021 г. на СГС /образувано по предявени от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез майка си и законен представител Р. И. П. срещу „Изола П.“ ООД искове по чл.125, ал.3 ТЗ/, въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, обективирана в т.2 от ТР №2/2019 от 9.07.2019 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Приел е, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредиторите иск за вземането им и предявения иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредиторите. Изложил е съображения, че съобразно изразената процесуална позиция в настоящото производство, и двамата ответници оспорват качеството на кредитор на ищците, а качеството на кредитор не е признато като безспорно обстоятелство и с изрично определение на съда по чл.146, ал.1, т.3 ГПК във висящото производство пред СГС. Установил е, че представеното определение №2624/2022 г. по т.д. №1878/21г. на СГС обективира изрично, че процесуалната позиция на „Изола П.“ ООД включва оспорване на исковата молба „по основание и размер“, като е изразил становище, че отделен е въпросът, че проектът за доклад по чл.374 ГПК не обвързва съда при определяне на предмета на висящия спор, най-малкото поради факта, че докладът подлежи на последващо допълване и уточнение от страните и съда, вкл. и на инцидентен контрол по повод инстанционно обжалване при постановен акт по съществото на спора. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Формулираният от частните касатори въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. С този въпрос се предпоставя, че ответникът по иска по чл.125, ал.3 ТЗ е признал частична дължимост на претендираните от ищците вземания, каквото признание въззивният съд с обжалваното определение изрично е отрекъл да е налично /видно е, че производството по чл.135 ЗЗД и двамата ответници оспорват качеството на кредитор на ищците, а в приложения по делото проект за доклад по т.д.№1878/2021 г. на СГС за безспорно между страните е признато единствено, че наследодателят на ищците е притежавал 25% от капитала на „Изола П.“ ООД, като изрично е посочено, че всички останали обстоятелства са спорни/. С оглед изложеното и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради което, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,