Определение № 77 от 18.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 1936/2016 г.

Производството е по реда на чл.250 вр.чл.288 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма] за допълване на Определение № 31 от 19.01.2017 год. по настоящето дело, постановено по реда на чл.288 ГПК. С определението е допуснат касационен контрол по жалбите и на двете страни по спора - [фирма] и А. и С. Д. срещу Решение № 203 от 29.01.2016 год. по гр.д.№ 2358/2015 год. на Софийски апелативен съд. В молбата се съдържа искане за допълване на определението, като се включат и въпросите по п.5, п.7, п.8 и п.9 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Ответниците по молбата А. и С. Д. са депозирали становище, че липсва основание за прилагането на чл.250 ГПК. ВКС-Търговска колегия приема, че молбата за допълване на определението е допустима, но неоснователна поради следното: В определението по чл.288 ГПК, съставът на ВКС изрично е посочил предмета на жалбата на [фирма], както и предмета на насрещната жалба на Д.. Допуснал е касационен контрол по жалбата на банката по тези въпроси, които е счел, че имат качеството на обуславящи спрямо спорния предмет и отговарящи на критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Касационен контрол по жалбата на [фирма] е допуснат, поради което искането на молителя по чл.250 ГПК касае само мотивите на определението по чл.288 ГПК. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.