Определение № 662 от 07.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 605/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 327 от 22.03.2011 год. по ч.гр.д.№ 277/2011 год. на Пернишкия окръжен съд. С него е потвърдено разпореждането от 03.11.2010 год. по ч.гр.д.№ 185/2010 год. на Трънския районен съд с което е постановен отказ за издаване по реда на чл.417 ГПК на заповед за изпълнение в полза на акционерното дружество на парично задължение в общ размер на 4185.97 евро (2952.63 евро главница + 1234.34 евро договорна лихва) срещу К. Б. Н.. Частният жалбоподател [фирма], счита, че определението е неправилно, като е изложил основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че тя е недопустима, тъй като по отношение на спора намира приложение чл.274 ал.4 вр.чл.280 ал.2 ГПК. Както бе посочено по-горе, ч.гр.д.№ 185/2010 год. на Трънския районен съд е образувано по заявлението на [фирма] за издаване по реда на чл.417 т.2 ГПК на заповед за изпълнение за сумата 4185.97 евро, произтичаща договор за кредит. Като е счел за недоказано обстоятелството, че задължението е станало предварително изискуемо, първоинстанционният съд е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение. Сезиран с частната жалба на [фирма], въззивният съд е стигнал до същия извод. ВКС е сезиран с депозирана на 18.04.2011 год. частна касационна жалба срещу определение, постановено по търговско дело по спор за парично вземане с цена по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.274 ал.4 вр.чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Определението на Пернишкия окръжен съд е необжалваемо и частната касационна жалба срещу него е недопустима. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.