Определение № 196 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 202/2009 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Русенския окръжен съд от 05.02.2009 г. по гр.д. № 713/2008, с което е потвърдено първоинстанционно определение по привременни мерки относно личните отношения между родители и деца. Недоволна от определението е жалбоподателката К. М. Б., представлявана от адв.адв. Ганева и И. от РАК, която го обжалва в срок като излага процесуалноправни и материално въпроси, които счита съществени и имащи значение за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото. Ответникът по жалбата А. Н. Б., представляван от адв. Б от РАК, прави отвод за недопустимост на жалбата, като счита, че определението не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и е постановено по привременни мерки, намира, че касационната частна жалба е недопустима. Първоинстанционното определение е постановено при действието на ГПК (отм.), когато съгласно чл. 261, ал. 2 ГПК (отм.) то е подлежало на обжалване по общия ред. Въззивното определение по привременните мерки е постановено по реда на § 2, ал. 1 ПЗР ГПК. Това определение обаче не подлежи на касационно обжалване по стария ред съгласно т. 6 ТР ОСГК № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001; То не подлежи на нито въззивно, нито на касационно обжалване при действието на чл. 323, ал. 3 ГПК, тъй като то може да бъде изменяно от съда, който го е постановил. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение