Определение № 572 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 539/2012 г.

Обжалвано е въззивното определение № 12574 от 18.07.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 9818/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г състав, с което е потвърдено определение № 28 от 02.05.2012 год. по гр.дело № 57070/2011 год. на Софийския районен съд, І гражданско отделение, 40-ти състав, за връщане искова молба вх.№ 57232 от 15.12.2011 год., подадена от М. Р. М. и прекратяване производството по делото. Недоволна от определението е ищцата М. Р. М., представлявана от адвокат П. Т., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „може ли с отделен иск да се установи, че съдържанието на прието и кредитирано заключение на вещо лице е невярно, ако то не е било оспорено, когато е прието”. Твърди, че не е обсъдено допустимо ли е с установителен иск да се установява,че заключението на вещо лице, прието по гр.дело № 438/2004 год. на Софийския районен съд, 52-ри състав, е с невярно съдържание, за което не са изложени мотиви. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че в съответствие с чл.124, ал.4 ГПК и указанията с отменителното определение от 02.03.2012 год. по ч.гр.дело № 2938/2012 год. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав, както и уточнението с молба от 10.04.2012 год., искът се явява недопустим след извършена проверка по чл.130 ГПК. Споделени са изложените от първата инстанция мотиви, които съгласно чл.272 ГПК са счетени и за мотиви на въззивното определение. За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено по иска с правна квалификация чл.124, ал.4 ГПК. Взето е предвид, че установителният иск за факти се допуска от закона не общо, а само по изключение, в изрично предвидени от закона случаи, а понятията истински или неистински документ са същите, с които законът си служи при инцидентното оспорване истинността на документа като неговата цел е преди да се стигне до съдебен процес, в който документът може да бъде използван, да се разреши спорът дали е истински или неистински. Отчетено е, че заключението на вещо лице служи на съда, за да се установят определени факти по делото, при което в ГПК-раздел V-ти са предвидени всички възможности относно неговата роля като средство за доказване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение