Определение № 92 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано по частна касационна жалба от А. Д. Д., чрез адв. В. срещу определение № 219/14.10.2020г. по гр. д. № 392/2020г. на Окръжен съд – Видин. В жалбата се прави оплакване за процесуална незаконосъобразност на въззивното определение и се иска отмяната му с връщане на делото на общия съд – районния съд в гр. Кула, за разглеждане на спора. Настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, като съобрази доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима предвид нейния предмет, тъй като е насочена против въззивно определение, което е изключено от обхвата на касационния контрол. В случая се атакува цитираното по - горе въззивно определение, с което е потвърдено определение № 23/03.07.2020 г. по гр. д. № 92/2020 г. на Районен съд – Кула за прекратяване пред гражданския съд на производството по заведения от касатора срещу ОД на МВР – Видин иск за сумата от 4 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконни актове и действия на служители на ответната дирекция при изпълнение на административна дейност (разпореждане на полицейски орган до ищеца за посещение на местното поделение на МВР за справка като носи и законно притежаваното си оръжие; извършване на тест за употреба на алкохол без да се посочи необходимостта и нуждата от такава проверка; вземане на натривки от ръцете на пострадалия без да му е предоставен документ за това действие) и изпращане на делото по подсъдност на административния съд. Частната касационна жалба е недопустима на основание чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 3 ГПК. Според цитираните разпоредби не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая, предвид цената на иска, която е под 5 000 лв., решението на въззивния съд по делото не подлежи на касационно обжалване, поради което не подлежи на обжалване и въззивното определение по това дело за потвърждаване на определението на първостепенния съд за прекратяване на производството пред гражданския съд и изпращане му по подсъдност на административен съд. То е окончателно. Ето защо подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред настоящата инстанция да се прекрати. Обстоятелството, че в обжалваното определение е посочено, че подлежи на касационно обжалване не налага друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това са изрично предвидени в процесуалния закон. Създадените за това разпоредби са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Погрешното посочване в текста на оспорения съдебен акт, че подлежи на обжалване не създава такава възможност, ако тя не е предвидена в закона. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че частна жалба е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на касационен контрол, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Воден от горното, Върховен касационен съд, трето гражданско отделение