Определение № 10334 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10504/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Г. П. срещу определение № 2173 от 04.09.2026 г., постановено по адм. дело № 440/2026 г. по описа на Административен съд Кърджали, с искане за отмяната му. Ответникът по частната жалба Административен съд – Стара Загора взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Ответниците Административен съд - Бургас, Административен съд – Ямбол, Административен съд – Сливен, Административен съд – Хасково и Върховен административен съд не вземат становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното определение административният съд на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е върнал исковата молба на И. Г. П. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени му с определение № 1868 от 29.07.2026 г. с което исковата молба е оставена без движение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд – Кърджали е образувано по исковата молба на И. Г. П., с която са предявени субективно съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди против Административен съд - Бургас, Административен съд – Ямбол, Административен съд – Сливен, Административен съд – Стара Загора, Административен съд – Хасково и Върховен административен съд, основани на чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С определение от 29.07.2026 г. административният съд е приел, че исковата молба е нередовна и е дал указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности като посочи в какво се изразяват твърдените за причинени вреди, от какво произтичат, в какво се изразява твърдяното за нарушено право Европейския съюз от страна на ответниците. Указано е на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите на исковата молба същата ще бъде върната. Определението е съобщено на частния жалбоподател на 03.08.2026 г., а на процесуалния му представител адвокат Христов на 10.08.2026 г. В указания срок и към момента на постановяване на обжалваното определение нередовностите на исковата молба не са отстранени. Съдържанието на исковата молба е определено от чл. 127, ал. 1 ГПК, приложима съгласно чл. 204, ал. 5 АПК. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. В случая липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основава предявения иск и непълнотата и неяснотата на самото искане отправено до съда, основава невъзможност за произнасяне. Изложените твърдения за определени факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. При установената липса на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявения иск, непълнота и неяснота на искането отправено до съда, исковата молба правилно е оставена без движение. На ищеца е посочено в какво се изразяват констатираните от съда нередовности, дадени са указания за изпълнение и срок, в който следва да бъдат отстранени. Установените в случая нередовности на исковата молба не са отстранени нито от ищеца, нито от процесуалния му представител, както правилно е прието в обжалваното определение. Следователно правилно първоинстанционният съд е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че исковата молба отговаря на законовите изисквания. Видно от съдържанието и същата съдържа описание на развитието на съдебно производство, като не съдържа факти и обстоятелства позволяващи на съда да се произнесе по отправеното до него искане за присъждане на неимуществени вреди. С оглед гореизложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение