Определение № 748 от 30.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 615/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. Й. от САК, срещу определение № 369 от 17.05.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 661/2010 г. Със същото се оставя без разглеждане подадената от жалбоподателя молба с вх. № 1 204/11.02.2011 г. за допълване на определение № 753/19.10.2010 г. по същото дело. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозизираната молба по същество. Ответникът по частната жалба – Н. Р. Х. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: С определение № 753 о т 19.10.2010 г., постановено по ч. т. д. № 661/2010 г. ВКС, ТК, състав на първо определение е отменил определение № 238/18.05.2011 г. по ч. гр. д. № 69/2010 г. на Силистренски окръжен съд и е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 418, ал. 1 ГПК за заплащане от Н. Р. Х. от [населено място], в полза на [фирма] сумата от 9 920,73 лв. – главница, ведно със законната лихва върху същата от 27.10.2009 г. до окончателното й изплащане, както и за сумите: 1 148,43 лв. – договорна лихва за периода 07.11.2008 г. до26.10.2009 г. и 1 008,42 лв. - разноски по делото за всички инстанции. Жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 1 204/11.02.2011 г., с която иска да бъде допълнено постановеното определение, а именно - да се издаде заповедта за незабавно изпълнение солидарно освен срещу длъжника по кредита и по отношение на двамата солидарни длъжници – поръчители на кредитополучателя. С определение № 396/17.05.2011 г. по ч. т. д. № 661/2010 г. състав на І ТО на ВКС (предмет на обжалване в настоящото производство) е оставил същата без разглеждане, като подадена след изтичане на срока по чл. 250, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение на тричленния състав на ВКС по ч. т. д. № 661/2010 г. е правилно. Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, респ. определението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението, респ. определението или от влизането му в сила. Определението, чието допълване се иска е влязло в сила на 19.10.2010 г. в деня на постановяването му, тъй като същото е окончателно и не подлежи на обжалване. Молбата за допълване е депозирана на 11.02.2011 г., т. е. след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 250, ал. 1 ГПК, което обуславя и процесуалната й недопустимост. Съдебните актове, които не подлежат на съдебен контрол не се съобщават на страните и влизат в сила от датата на постановяването им, а не от друга дата. В този смисъл наведените от жалбоподателя доводи, че е уведомен за постановяването на определение № 753/19.10.2010 г. на ВКС едва на 03.02.2011 г. от РС [населено място] са ирелавантни към настоящия случай. При тези фактически данни, определение № 369 от 17.05.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 661/2010 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение