Определение № 3384 от 02.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 535/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.2 от ГПК и е образувано по частна касационна жалба на В. Б. /наследник на третото лице-помагач Б. Б. Б./, чрез процесуалния им представител адв.И.А., срещу решение №882/13.07.2023г., постановено по гр.д.№969/2023г. на Окръжен съд – гр.Варна, с което е потвърдено решение №260027/08.03.2023г., постановено по гр.д.№5309/2012г. на Варненски районен съд, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка. В изложението на касационните основания към жалбата по чл.274, ал.1, т.3 от ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Ответницата по касация Д. Д. не е депозирала отговор на подадената жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Всяка от страните в първоинстанционното производство може да обжалва постановеното решение в частта, която е неизгодна за нея.Страната има интерес да обжалва решението и когато то е нищожно или недопустимо, независимо че формално то потвърждава нейното правно твърдение.Посочените правила следва да се приложат съответно и при обжалване на постановените от първоинстанционния съд определения/арг.чл.275, ал.2 от ГПК/. В процесния случай първоинстанционният съд е постановил решение по втората фаза на делбата, като е постановил съсобствените между страните недвижими имоти да бъдат изнесени на публична продан, а претенцията по сметки на Д. Д. срещу С. С. е била отхвърлена като неоснователна. Съделителката Д. е била осъдена да заплати държавна такса от 530лв. върху стойността на дела, както и държавна такса по иска по сметки в размер на 160лв. Постъпила е молба от Д. Д., която е поискала от съда да допусне поправка на явна фактическа грешка в решението в частта, в която е осъдена да заплати държавна такса по делото, тъй като с определение от 31.08.2012г. е била освободена от това задължение. С решение №260027/08.03.2023г. ВРС е приел искането за основателно и е отменил решението си/имащо характер на определение/ в частта, в която ответницата Д. Д. е била осъдена да заплати държавна такса по делото.Това определение би могло да се обжалва само от страната, която е направила искане за изменение на решението в частта за разноските, и то само в случая, в който искането е било оставено без уважение.Това следва от обстоятелството, че този акт на съда засяга само нейната правна сфера.Поради изложения аргумент насрещната страна или третото лице-помагач нямат правен интерес да атакуват това определение. Подадената от ТЛП Б.Б. частна жалба е била недопустима и въззивният съд е следвало да я остави без разглеждане.Поради горното постановеното от него решение, имащо характер на определение, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а частната жалба оставена без разглеждане.Без значение е обстоятелството, че в касационната жалба няма наведен довод за недопустимост на атакувания съдебен акт, тъй като обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното определение/чл.280, ал.2 от ГПК/. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение